Стивън Кинг - Мъглата

Откъм езерото Били ни крещеше да идем да видим.

— Хайде — казах аз, — да идем да видим пораженията.

Тя въздъхна тъжно:

— Ако искам да гледам поражения, мога да ида и да си седна в дневната.

— Поне да доставим радост на детето.

Слязохме по стъпалата, хванати за ръце. Тъкмо бяхме стигнали до първата извивка, когато Били връхлетя засилен, за малко щеше да ни събори.

— Спокойно — каза Стеф и леко се смръщи. Може би във въображението си тя го виждаше да полита към смъртоносното гнездо на голите жици, а не към нас.

— Само да видите! — Били едва си поемаше дъх. — Навесът на лодките е на парчета. На скалите има изхвърлен пристан…, а в заливчето има дървета… Боже Господи!

— Били Дрейтън! — каза Стеф гръмогласно.

— Извинявай, мамо… обаче ти трябва… ауууу! — той пак изчезна.

— Възвести второто пришествие и изчезна — казах аз и Стеф пак се засмя. Слушай, след като нарежа дърветата, които са паднали на алеята, ще ида в Централното управление за енергоснабдяване на Мейн, което е на Портландския път. Да им кажа какво е станало. Какво ще кажеш?

— Добре — каза тя с благодарност. — Кога мислиш, че ще може да отидеш?

Ако не беше голямото дърво, онова с корсета от мъх, можех да свърша за по-малко от час. Като се добави и работата по него, нямаше да успея преди единадесет.

— Тогава ще е по-добре да обядваш, преди да тръгнеш. Но ще трябва да ми напазаруваш някои неща… почти сме свършили млякото и маслото. Освен това е, по-добре ще е да ти направя списък.

В случай на бедствие жените започват да трупат като катерички. Прегърнах я и кимнах. Заобиколихме зад къщата. Един поглед бе достатъчен, за да разбера защо Били бе малко сащисан.

— Божичко — каза Стеф със слаб глас.

Бяхме застанали на една височинка и виждахме почти четиристотин-петстотин метра от брега — наляво мястото на Бибър, нашето, и надясно — на Брент Нортън.

Огромната стара ела, която се извисяваше като страж над заливчето, бе покосена през средата. Това, което бе останало от нея, приличаше на грубо подострен молив и вътрешността на дървото бе бляскаво-бяла и беззащитна на фона на потъмнялата от старост и от бури външна кора. Тридесетина метра от елхата, горната половина на дървото, лежеше, отчасти потънала в плиткия залив. Мина ми през ум, че имаме късмет, че нашият скутер не е под нея. Предната седмица имаше някакви проблеми с двигателя и го бяхме закарали на поправка, където продължаваше да чака ред.

От другата страна на нашия бряг, навесът за лодки, построен от баща ми — навесът, в който бе държана осемнадесет метрова яхта в по-добри времена за семейство Дрейтън — лежеше под друго паднало дърво. Видях, че това е дървото, което бе от другата страна на оградата ни с Нортън. Това страшно ме ядоса. Дървото бе изсъхнало преди пет години и той трябваше отдавна да го отсече. И сега то не бе паднало изцяло — бе изминало три четвърти от пътя до земята и навесът ни го подпираше. Покривът имаше килнат, пиянски вид. Вятърът бе отвял дребни камъчета от дупката, която дървото бе направило, и ги бе разпръснал навсякъде наоколо. Описанието на Били „на парчета“ бе доста точно.

— Това е дървото на Нортън — каза Стеф. Каза го така засегнато, с такова възмущение, че аз се засмях, въпреки болката. Пилонът лежеше във водата, а флагът се носеше подгизнал, оплетен във въженцата. Можех да си представя какво ще ми каже Нортън: Дай ме под съд.

Били бе на скалистия кей и изучаваше пристана, изхвърлен върху камъните. Бе боядисан на весели сини и жълти ивици.

Той ни погледна през рамо и извика ликуващо:

— На Мартинсови е, нали?

— Да — казах аз. — Моля те, нагази и извади флага, Бил.

— Разбира се.

Надясно от кея имаше малък пясъчен плаж. През 1941, преди Пърл Харбър да изплати голямата криза с кръв, баща ми бе наел един човек да докара с камион този фин пясък — шест пълни самосвала и да го разпръсне на височина до гърдите ми — да речем метър и петдесет. Човекът бе взел осемдесет долара за работата и оттогава пясъкът е там. И добре, че го е направил, защото сега човек не може сам да си направи пясъчен плаж. Сега, когато просмукващите се отпадъчни води на процъфтяващото вилно строителство, са изтровили повечето от рибата, санитарната инспекция е забранила създаването на пясъчни плажове. Те могат до нарушат екологичното равновесие на езерото, нали разбирате, и в момента е противозаконно за всички, освен за работещите по укрепването на терена, да го правят.

Били тръгна към флага — но се спря. В този момент усетих как Стефи изтръпва до мен и тогава аз самият го видях. Харисъновата страна на езерото я нямаше. Беше погребана под ивица ярко бяла мъгла, като перест облак при хубаво време, който обаче бе паднал на земята.