Ерих Кестнер - Трима мъже в снега

Едно от котенцата се покатери на раменете му, затърка глава в ухото му и замърка. Той стана, хвана се за масата, защото му се виеше свят, и бавно пристъпи към прозореца. Пред него се разстилаха заснеженият парк, огледално гладката пързалка, ски гардеробът с белия покрив. Няколко от шезлонгите бяха забравени навън. Хагедорн не виждаше изобщо нищо.

Котката страхливо се вкопчи в синьото му сако. Изви гръб. Той сновеше надлъж и нашир из стаята. Тя жално замяука. Хагедорн я свали от рамото си, сложи я на масичката за пушене и продължи да се разхожда. Наведе се, вдигна чека, вдигна и писмото. Сетне каза:

— Втасахме я!

Не му хрумна нищо по-подходящо.

Внезапно излезе тичешком от стаята. В коридора го срещна камериерката. Тя усмихнато го погледна, пожела му „приятна вечер“ и запита:

— Нарочно ли господин докторът не си е вързал връзка?

Той спря.

— Какво моля? А, тъй. Не. Благодаря ви!

Върна се обратно в стаите си. Там започна да си подсвирква с уста. Малко по-късно, като остави вратата широко разтворена, слезе долу при портиера и поиска бланка за телеграма.

— Извинявайте, господин докторе. Нарочно ли не сте си сложили връзка?

— Как така? — запита Хагедорн. — Та нали точно затова се връщах в стаята!

Посегна към яката на ризата си и поклати глава:

— Действително! Е, все пак най-напред трябва да телеграфирам.

Наведе се над бланката и написа следния адрес:

Месарница Кухенбух

Шарлотенбург

Отдолу добави текста:

„Ще телефонирам вторник 10 часа стоп моля повикайте мама на телефона стоп подгответе я за радостно съобщение.

Подаде бланката през масата.

— Ако майка ми получи телеграма, ще помисли, че ме е затрупала някоя лавина. Затова телеграфирам на месаря до нас. Той е душа човек.

Портиерът учтиво кимна, макар че всъщност не разбираше за какво става дума.

Хагедорн отиде в трапезарията. Останалите вече вечеряха. Каза им „Наздраве!“ и седна на мястото си.

— Нарочно ли не сте си вързали връзка? — запита леля Юлхен.

— Моля за снизхождение — каза той. — Днес нещо ми хлопа.

— Че от какво, моето момче? — запита Шулце.

Хагедорн почука с една лъжичка по чашата си.

— Знаете ли какво се случи? Назначен съм! От следващото първо число съм на работа! С осемстотин марки месечно! Просто да се побъркаш! Едуард, ти не си ли получил още писмо? Не? Тогава ще получиш. Можеш да бъдеш сигурен! Пишат ми, че за в бъдеще ние двамата сме щели да имаме обща работа. Радваш ли се, стари момко? Ах, колко е хубав животът!

Той погледна към собственика на параходна линия Йохан Кеселхут.

— От все сърце ви благодаря! Толкова съм щастлив!

И развълнувано стисна ръката на грижливо облечения възрастен господин.

— Едуард, трябва да благодариш и ти!

Шулце се засмя.

— Замалко щях да забравя. И тъй, хиляди благодарности, господине.

Кеселхут смутено се въртеше насам-нататък на стола си. Леля Юлхен с недоумение гледаше ту към единия, ту към другия.

Хагедорн бръкна в джоба си и остави чека от петстотин марки до чинията на Хилде.

— Извънредно възнаграждение! Деца, това се казва фирма! Петстотин марки още преди да си си мръднал малкото пръстче! Началникът на отдела пише да съм си починел превъзходно, понеже това било в интерес на службата. Превъзходно; какво ще кажете за това?

— Великолепно, великолепно! — каза Хилде. — В такъв случай още утре ще можеш да пратиш нещо на майка си, нали?

Той кимна.

— Точно така! Двеста марки! Освен това утре сутрин ще я извикат у Кухенбух. Ще й разкажа всичко по телефона.

— Кухенбух ли? — запита Едуард.

— Това е месарят, от когото купуваме. Току-що му телеграфирах. Помолих го да подготви предпазливо мама. Инак тя ще се уплаши до смърт.

Хилде каза:

— От все сърце ти честитя назначението.

— И аз на теб — отвърна весело той. — Сега най-сетне ще имаш съпруг.

— Че кой? — запита леля Юлхен. А, тъй, разбрах вече. Е добре. Но да си го знаете, господин докторе, аз не съм съвсем съгласна.

— Съжалявам — каза той. — Но за жалост не мога да вземам предвид мнението на Хилдените лели. Така би се стигнало много далеч. Мила, дали ще се съгласи баща ти? Осемстотин марки — това са цял кош пари.

Госпожа Кункел пренебрежително се закиска.

— Слушай само — каза Хилде. — Ние дори ще пестим. Няма да имаме нужда от домашна прислужница, ще викам три пъти седмично чистачка.

— Но като дойде детето, ще вземем прислужница — заяви угрижено Хагедорн.