Ерих Кестнер - Трима мъже в снега

Хилде скръсти ръце пред гърдите си, поклони се три пъти и каза:

— Височайши султане, позволи на твоята твърде недостойна робиня да отбележи, че мъдростта никога досега не е свирила първа цигулка в любовния концерт на народите.

— Станете, скъпа графиньо! — извика патетично той, макар че тя съвсем не беше коленичила. — Станете! Който е толкова мъдър, че осъзнава границите на мъдростта, трябва да бъде възнаграден. С това аз ви въздигам в сан моя камериерка a la suite 5 5 От свитата (фр.). — Б.пр. !

Тя стори дворцов реверанс.

Ей сега ще се разплача от вълнение, ваше величество, и моля за разрешение да се изкъпя в сълзите си.

— Да бъде! — заяви с кралска осанка той. — Внимавайте обаче да не се простудите!

— Съвсем не, маестро! — каза тя. — От опит знам, че температурата на моите сълзи обикновено се колебае между, двайсет и шест и двайсет и осем градуса по Целзий.

— Тогава добре! — извика той. — А кога ще постъпите на служба в двора ми?

— Веднага щом пожелаеш — заяви тя.

Сетне внезапно, въпреки подкованите си обувки, започна да танцува.

— Касае се за „Умиращия лебед“ — добави за разяснение тя. — Моля да се обърне особено внимание на дългата ми шия.

— Продължавайте да танцувате! — рече той. — Довечера ще мина да ви прибера.

Той тръгна. Тя се спусна след него, като ревеше с глас и се преструваше на уплашена. Той я хвана за ръка и каза:

— Глупаво дете!

Но лебедът умря обясни с жар тя. — А пък да останеш самичка в гората с една толкова голяма мъртва птица — хухухуууу!

Той я потупа по рамо го и продължиха да се разхождат. След известно време той етапа сериозен.

— Колко пари трябва да печеля, за да можем да се оженим? Много големи изисквания ли имаш? Колко струва пръстенът на ръката ти?

— Две хиляди марки!

— Олеле мале! — извика той.

— Но това е хубаво — вече тя. — Можем да го заложим!

— Ей сега ще те натрупам! Няма да живеем от онова, което залагаш ги, а от парите които печеля аз.

Тя сложи ръце на хълбоците си.

— Аха! Значи тъй ти изнася, а? Отвратителен егоист! Всички мъже са егоисти. Четох, една книга. В нея го пишеше. „Стопанският капитал и моногамията“, така се казваше книгата. Вие сте коварен дребнав пол, бррр! — Тя се разтърси като мокър пудел. — Четири месеца бихме могли да живеем от този пръстен! В тристайно жилище с индиректно осветление! Включително централното отопление и асансьора. А през неделните дни бихме могли заедно да зяпаме през прозореца! Но не! Ти предпочиташ да ме натикаш и консервена кутия като млад зеленчук. Докато ми порасте бяла брада. Само че аз не съм млад зеленчук!

— И то какъв! — осмели се да отбележи той.

— Ще хвърля тоя глупав пръстен в снега! — извика тя.

И наистина го стори. Веднага след това и двамата започнаха да лазят на четири крака из гората. Най-сетне той го намери отново.

— Кис-кис! — извика тя. — Сега е вече твой!

Фриц го постави на пръста й и каза:

— Давам ти го взаем до второ нареждане.

След известно време той запита:

— Значи смяташ, че ще можем да караме с петстотин марки на месец?

— Но, разбира се.

— Ами ако печеля по-малко?

— Тогава ще караме с по-малко — каза убедено тя. — Не бива да гледаш толкова сериозно на парите, Фриц. Ако загазим, ще насвием баща ми. За да знае защо живее на този свят.

— Ти си луда! — каза той. — Нищо не разбираш от пари. А пък от мъже — още по-малко. Баща ти може и да е шахът на Персия — аз няма да взема от него даром нито пфениг.

Тя се надигна на пръсти и прошепна на ухото му:

— Но, мили, баща ми съвсем не е шах на Персия!

— Ето на — каза той. — Виждаш, че пак имам право.

— Ти си твърдоглавец — отвърна тя. — За наказание сега малката Хилдегард ще падне в несвяст.

Тя се изопна като върлина, залитна в разтворените му обятия, надникна предпазливо през спуснатите си клепки и издаде устни напред. (Не, разбира се, за да свири с уста.)

В това време възрастните дами и господа успешно бяха привършили следобедната си дрямка. Йохан се качи по задната стълба на петия етаж и занесе цветя, кутия с пури, нови ножчета за бръснене, както и изгладените от него виолетови панталони на тайния съветник Тоблер.

Тайният съветник стоеше по долни гащи в електрически отоплената си мансарда и каза:

— Затова значи търся като луд! Тъкмо щях вече да ходя на чай по бели гащи!

— Аз изнесох панталона от стаята ви, докато спяхте. Видът му беше скандален!

— Главното е сега да ви харесва на вас — рече Тоблер.