Ерих Кестнер - Трима мъже в снега

— Значи така — рече той. — И леля Юлхен изобщо не ти е леля.

— О, не — каза Кункел. — Аз съм икономка на този дом. Това ми стига.

— И на мен — рече Хагедорн. — Никой не е бил такъв, какъвто е изглеждал. А аз, магарето с магаре, вярвах всичко. Какво щастие, че не съм станал детектив!

Той подаде ръка на Кункел.

— Много се радвам, че вие не сте лелята. От това би пострадала прегледността. Вече имам един приятел, който ще ми стане тъст. А бъдещата ми жена е дъщеря на тъста ми, не, на приятеля ми. А освен това моят приятел ми е шеф.

— Не забравяй да си поискаш обратно проектите — напомни майка му.

— Те са вече в писалището му — каза Тоблер. — Няма що, момчето ми. Ставаш директор на нашата рекламна централа. По-късно ще трябва да се запознаеш и с другата работа… А пък аз ще продължавам да събирам само пощенски марки и ще се интересувам заедно с майка ти от нашите внучета.

— Само не припирай толкова — каза Хилде. — Ако си решил да жениш Фриц за концерна си, аз ще ида в манастир. И тогава ще видите закъде сте без мене.

— За мен внучетата са по-важни — каза мама Хагедорн.

Тайният съветник я утеши.

— Е, вечер ще му остава време.

Всички насядаха. Хилде и Фриц се настаниха близко един до друг. Йохан махна капака на супника, над който се издигаше пара.

— Какво има за вечеря? — запита Тоблер.

Кункел сключи ръце върху роклята си и каза:

— Говеждо с фиде.

След вечерята, когато пиеха кафе и коняк, телефонът иззвъня. Йохан отиде при апарата.

— Генералният директор Тидеман би желал да говори с вас, господин таен съветник.

Той подаде слушалката на Тоблер.

— Сигурно е във връзка с купуването на хотела.

— Едуард! — извика Фриц. — Бъди така добър и не изхвърляй директора и портиера!

— Че инак защо му трябваше да купува хотела? — запита госпожа Кункел. — Тия типове ще изхвърчат. Дадено брашно назаем, тъпкано се връща.

Тайният съветник застана при телефона.

— Добър вечер, Тидеман. Тъй и мислех. Да, за хотела. Е, и? Какво? Собственикът не иска да го продаде ли? На никаква цена?

Другите седяха около масата и слушаха с напрежение.

По лицето на тайния съветник се изписа изненада.

— Само на мен ли не иска да го продаде? Но защо?

Секунда по-късно Тоблер избухна в силен смях. Той остави слушалката на телефона, върна се засмян до масата, седна и продължи да се смее.

Другите просто недоумяваха.

— Е, кажи най-сетне! — замоли го Фриц. — Защо не можеш да купиш хотела?

Тайният съветник каза:

— Защото излезе, че бил мой.

© 1934 Ерих Кестнер

© 1983 Владимир Мусаков, превод от немски

Erich Kästner

Drei Männer Im Schnee, 1934

Сканиране, разпознаване и редакция: ultimat, 2009

Издание:

Ерих Кестнер. Трима мъже в снега

Издателство на Отечествения фронт, София, 1983

Второ издание

Редактор: Нина Цанева

Художник: Юлия Иванова

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Румяна Браянова

Коректор: Галина Кирова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13870]

Последна редакция: 2009-10-10 14:30:00

Из «Китайската стена», публикувано в кн. 2 на сп. «Пингвин», Хамбург, 1946 г.

Бамбергският конник — старинен германски паметник — Б.пр.

Свинемюнде — курортно градче на Балтийско море — Бел.ред.

Природата не прави скокове (лат.)

От свитата (фр.). — Б.пр.