Ерих Кестнер - Трима мъже в снега

— И аз имам такова чувство — каза младият човек. — Но само да я пипна, ще види тя! Инак може да си помисли, че ще позволя да ме водят за носа и в брака. При тия неща човек трябва да действува навреме. Не смяташ ли и ти така?

Една врата се отвори и през нея вкараха на колелца масичка за сервиране. Следваше я побелял прислужник. Навел глава, той тикаше пред себе си масичката с чиниите. Когато подвижната масичка спря, прислужникът вдигна глава и каза:

— Добър вечер, господин докторе.

— Добър вечер — отвърна Хагедорн. Но веднага подскочи. — Господин Кеселхут?

Прислужникът кимна.

— Точно така, господин докторе.

— А корабостроителниците?

— Излязоха лъжестроителници! — обясни тайният съветник. — Йохан е мой стар прислужник. Не исках да отивам сам в Брукбойрен. Ето защо той трябваше да се представя като собственик на параходна линия. Впрочем той изпълни великолепно ролята си.

— Не беше лесно — каза скромно Йохан.

Фриц запита:

— Противоречи ли на вашите професионални схващания да стисна най-сърдечно ръката ви?

Йохан каза:

— Струва ми се, че в настоящия случай мога да направя едно изключение.

Фриц стисна ръката му.

— Чак сега разбирам защо бяхте така ужасен от стаята на Едуард. Хубаво ме преметнахте вие!

Йохан каза:

— Това не беше стая, а предизвикателство.

Фриц седна отново. Старият, внушителен прислужник подреди чиниите на масата. Младият човек каза през смях:

— Като си помисля само, че заради теб трябваше да търпя масажите, с пълно право би следвало да ти се сърдя до гроб. А впрочем купих ти една стара калаена кана. А на вас, Йохан, кутия хавански пури. И за Хилде едни обици. Тях сега мога да си ги окача на носа.

— Много благодаря за пурите, господин докторе! — каза Йохан.

Хагедорн удари с ръка по масата.

— Ха, та вие изобщо не знаете! Преди да замина съобщих на директора на хотела и на портиера, че не съм никакъв преоблечен милионер. Рядко може да види човек увиснали носове като техните.

Тоблер запита:

— Йохан, обади ли се вече генералният директор Тидеман?

— Още не, господин таен съветник.

Прислужникът се обърна към Хагедорн.

— Днес или утре концернът Тоблер ще закупи грандхотел „Брукбойрен“. И после двамата господа ще изхвърчат.

— Но Едуард — каза Фриц. — Не можеш да искаш от двама служещи да плащат заради високомерието на гостите! Признавам, че бяха дръвници. Но и твоето хрумване да се явиш като мним бедняк в един луксозен хотел също е било доста налудничаво.

— Йохан, има ли право? — запита тайният съветник.

— Горе-долу — призна слугата. — Само изразът „налудничаво“ ми се струва малко остър.

Господата се разсмяха.

Тъкмо тогава влезе майката на Хагедорн.

— Видиш ли хората да се смеят, сядай спокойно при тях! — каза тя.

Фриц изпитателно я погледна.

— Знам всичко, момчето ми. Госпожица Тоблер ме посвети. Много се страхува от тебе. Тя е виновна за това, че си бил милионер за няколко дни. Впрочем очарователно момиче, господин таен съветник.

— Казвам се Тоблер — отвърна той. — Инак ще почна да ви наричам „уважаема госпожо“!

— Очарователно момиче, господин Тоблер! — каза старата дама. — Жалко, че и двамата сте вече сгодени, Фриц.

— Бихме могли да отпразнуваме сватбите общо — предложи Хагедорн.

— Трудно ще може да се осъществи — каза тайният съветник.

Внезапно майката на Фриц плесна три пъти с ръце. Вратата се отвори. Влязоха младо момиче и възрастна дама.

Фриц Хагедорн издаде някакви нечленоразделни звуци, събори един стол, втурна се към момичето и го прегърна.

— Най-сетне! — промълви след известно време той.

— Мили — каза Хилдегард. — Много ли ми се сърдиш?

Той я притисна още по-силно до себе си.

— Не смачквайте годеницата си — каза дамата до него. — Никой няма да ви я отмъкне.

Той отстъпи крачка назад.

— Лельо Юлхен! Как се намерихте всъщност и вие тук? А, тъй, Едуард ви е поканил, за да ме изненада.

Младото момиче го изгледа. С прямия си поглед.

— Работите не стоят така, Фриц. Спомняш ли си какво ти отговорих в „Брукбойрен“, когато ме запита как се казвам?

— Ясно — рече той. — Каза ми, че се казваш Шулце.

— Лъжеш се. Отговорих ти, че се казвам точно както твоят приятел Едуард.

— Е, да! Но нали Едуард се казваше Шулце!

— А как се казва сега?

Фриц отмести погледа си от нея към масата. Сетне каза:

— Ти си негова дъщеря! Боже мили!

Тя кимна.

— Толкова се страхувахме за татко. И след това тръгнахме заедно с госпожа Кункел. От писмата на Йохан знаехме какви отвратителни номера му правят.