Ерих Кестнер - Трима мъже в снега

— Каква уважаема госпожа? — запита старата дама.

— Сигурно става дума за вас — каза Едуард.

— Я да не въвеждаме такива работи — промърмори тя. — Аз съм госпожа Хагедорн. Това звучи достатъчно изискано. Е добре, да идем да си поприказваме. В края на краищата госпожицата е дъщеря на вашия шеф.

Тя обу отново обувката си, изкриви лице от болка, кимна доволно на двамата и последва прислужника.

— Но защо си пак в Берлин? — запита Едуард.

— Хубава работа! — рече обидено Фриц. — Щом портиерът Полтер ми каза какво се е случило, никой не можеше вече да спре Хагедорн.

— Каспариус ми предложи чрез директора двеста марки, за да изчезна веднага.

— Такава нахална особа — рече Фриц. — Искаше да ме прелъсти. Това е ясно като бял ден. И ти беше пречка за страстите й. Човече божи, как ли се е опулила, като се махнах!

Той погледна с любов своя приятел.

— Добре, че те спипах! Сега ми липсва само още Хилде. И тогава всичко ще е наред… Но защо всъщност побягна и тя? Даде ли ти адреса си?

Почука се. Вратата към съседната стая се отвори. Прислужникът се появи и изчезна.

Едуард стана и се отправи нататък. Фриц предпазливо го последва.

— Аха! — каза той. — Работният кабинет на директора. Сигурно и самият той ще се появи скоро. Едуард, не си прави шеги! Сядай веднага на някой друг стол!

Едуард се беше настанил зад писалището.

Фриц се ядоса.

— Ако старият Тоблер не разбира от шега, ей сега ще изхвръкнем! Седни някъде другаде! Но аз искам да се оженя, Едуард!

Шулце обаче остана на мястото си зад писалището.

— Сега, моля те, слушай — замоли го той. — В „Брукбойрен“ аз те поизлъгах. Съвсем не ми беше приятно. Не обичам да лъжа. Никак не обичам! Но в оня проклет хотел не намерих смелост да ти кажа истината. Страхувах се, че няма да ме разбереш правилно.

— Едуард — каза младият човек. — Сега вече изглупяваш! Стига дивотии! Казвай каквото има! — В какво отношение си ме лъгал? Но преди да отговориш, седни на някой друг стол. Това ми действува на нервите.

— Ето каква е работата — започна Едуард. — Тя е във връзка тъкмо със стола. Ужасно трудно ми е. И така…

В този миг се почука отново. Прислужникът влезе и каза:

— Сервирано е, господин таен съветник!

И си излезе.

— Какво става тук? — запита Хагедорн и скочи. — Какво ти каза лакеят? Таен съветник?

Едуард смутено сви рамене.

— Представи си! — рече той. — Не зависи от мен, Фриц. Не ми се сърдиш, нали? Аз съм старият Тоблер.

Младият човек се хвана за главата.

— Ти си бил Тоблер? Ти си бил милионерът, за когото помислиха мен? Заради тебе имах в стаята си три котки и тухлички в леглото?

Тайният съветник кимна.

— Така е. Дъщеря ми беше телефонирала без мое знание. И когато ние с теб пристигнахме там, объркаха ни. Аз не можех да се откажа от своето инкогнито. Нали бях спечелил конкурса под името Шулце! Разбираш ли?

Хагедорн вдървено се поклони.

— Господин таен съветник, при тия обстоятелства бих желал да ви помоля…

Тоблер каза:

— Фриц, престани да говориш. Моля ти се! Престани да говориш глупости, разбра ли? Забранявам ти!

Той пристъпи към младия човек, чието лице беше добило упорито изражение.

— Какво ти става? Толкова малко ли цениш нашето приятелство, че чисто и просто искаш да го хвърлиш на боклука? Само защото аз имам пари?

Той хвана младия човек за ръката и започна да се разхожда с него нагоре-надолу из стаята.

— Виж какво! Това, че аз се преоблякох като бедняк, беше малко повече от шега. Исках да ида веднъж сред хората без фаталния ореол на милионера. Исках да ги опозная отблизо. Исках да видя как се отнасят към един бедняк. Е, сега тази малка шега свърши. Онова, което смятах, че ще преживея, е почти нищо в сравнение с онова, което преживях. Аз намерих един приятел. Най-сетне един приятел, момчето ми! Хайде, подай ръка на дъртия Тоблер!

Тайният съветник протегна ръка към Фриц.

— Дявол да го вземе, твърдоглавецо. Не щеш ли?

Фриц стисна протегнатата ръка.

— Всичко е наред, Едуард — каза той. — Не се сърди.

Когато влязоха в трапезарията, тайният съветник рече:

— Естествено ние сме първите. Как могат тия жени да дрънкат винаги толкова много!

— Да, наистина — каза Хагедорн. — Ти имаш дъщеря. Колко е годишна?

Тоблер хитро се усмихна.

— Тя е на възраст за женене и от няколко дни е сгодена.

— Браво! — каза Фриц. — Честито! Но сега вече се питам сериозно: наистина ли не знаеш къде живее Хилде?

— Тя не ми даде адреса си — отвърна дипломатично тайният съветник. Но все ще ги намериш някак. И Хилде, и адреса.