Ерих Кестнер - Трима мъже в снега

Двете дами се качиха в лимузината на Лехнер.

Малко след това се появиха Шулце и Кеселхут. Шулце остави на портиерската масичка едно писмо за Фриц.

Директорът и чичо Полтер се поклониха. Но никой не ги погледна. Автомобилът се напълни. Йохан държеше електрическата печка в скута си. В куфарите не беше останало място за нея.

Леополд Лехнер вече се готвеше да потегли, когато се зададе в галоп Сеп, пазачът на ски гардероба. От силно вълнение той издаваше гърлени звуци, сграбчи ръката на Шулце и изглеждаше твърдо решен да я откъсне.

— Е, хайде, Сеп — каза Шулце, — няма защо. Вие бяхте много мил към мене, когато ринахме снега от пързалката.

Кеселхут посочи към жалките останки от снежния човек, който се беше стопил.

— С нашия красавец Казимир е свършено.

Шулце се усмихна. Припомни си звездната нощ, когато Казимир се бе появил на бял свят.

— Все пак, хубаво беше промълви той.

Сетне колата потегли. Разтопеният сняг пръсна встрани.

Когато Хчгедорн се завърна в хотела, портиерът му предаде две писма.

— Ха — възкликна Фриц, седна в хола и разкъса пликовете.

Първото писмо гласеше:

Мило мое момче,

Съвсем неочаквано трябва да се върна незабавно в Берлин. Съжалявам. До скоро виждане. Сърдечни поздрави!

На втория лист пишеше:

Мили,

Когато ще четеш тия редове, твоята годеница вече ще е избягала. Тя положително няма да прави друг път така. Щом я намериш, ще ти бъде позволено да й дърпаш ушите дотогава, докато останат да стърчат под прав ъгъл. Може би ще й отива. Върни се, моля те, по-скоро в Берлин, където те чакат не само моите уши, а и устните на бъдещата ти съпруга,

От устата на Фриц се откъсна грозна ругатня и той се втурна към портиера.

— Какво означава това? — запита той, изгубил ума и дума. — Шулце заминал. Годеницата ми заминала! А леля Юлхен?

— Замина — каза портиерът.

— А господин Кеселхут?

— Замина — промълви портиерът.

Хагедорн се вгледа внимателно в мъченическото лице на чичо Полтер.

— Тук нещо не е в ред! Защо са заминали и четиримата? Само да не вземете сега да ми разправяте басни! Инак ще избухна!

Портиерът каза:

— Защо си заминаха двете дами и господин Кеселхут, не зная.

— А господин Шулце?

— Няколко души от курортистите се оплакаха. Господин Шулце развалял хармонията. Дирекцията го замоли да си замине. Той веднага удовлетвори молбата. Не очаквахме, че в края на краищата ще си заминат четирима души.

— Само четирима ли? — запита доктор Хагедорн.

Той пристъпи към разписанието на влаковете, окачено на стената.

— Аз, разбира се, също заминавам. Влакът ми тръгва след един час.

И се втурна към стълбите.

Портиерът едва не рухна. Той се дотътри до канцеларията на хотела; повали се там на един стол и докладва на Смелия Карл за най-новото им нещастие.

— Заминаването на Хагедорн трябва да се осуети! — заяви директорът. — Един такъв недоволен милионер може да ни наклепа тъй, че през идния сезон да затворим дюкяна.

Качиха се на първия етаж и почукаха на вратата на апартамент №7. Но Хагедорн не отговори. Господин Кюне натисна дръжката. Обаче вратата беше заключена. Чуваше се чак до коридора, че в стаята се разтваряха чекмеджета и се затръшкваха вратите на гардеробите.

— Твърде шумно си стяга багажа — каза унило портиерът.

Слязоха тъжно в хола и зачакаха да се появи младият човек.

Той се появи.

— Носачът да отнесе куфара ми до гарата. Аз тръгвам пеш.

Двамата забързаха наред с него.

— Господин докторе — умолително хленчеше Смелия Карл. — Не бива да ни правите такова зло.

— Не се напъвайте излишно! — каза Хагедорн.

На вратата той се сблъска с продавачката от цветарския магазин. Жената носеше подаръците, които той бе купил само преди два часа.

— Позакъснях малко — рече тя.

— Право казвате — каза той.

— Затова пък букетът стана особено хубав! — увери го цветарката.

Хагедорн ядно се засмя.

— Можете да си закачите букета на ревера! Задръжте тоя зеленчук за вас!

Тя се смая, направи реверанс и побърза да се отдалечи.

Сега Фриц стоеше сам в „Брукбойрен“ и държеше в ръце една калаена кана, кутия пури и едни оригинални обици!

Директорът запита:

— Може ли поне да ви помолим да премълчите сред вашите кръгове за този нежелателен инцидент?

— Реномето на хотела ни е застрашено — каза в допълнение чичо Полтер.

— В моите кръгове ли? — рече учудено Хагедорн.