Ерих Кестнер - Трима мъже в снега

Сега, след разговора, той се разхождаше напосоки из малкото старинно селище и правеше покупки. Това представлява поразително удоволствие, след като години наред си бил принуден да въртиш по десет пъти в ръката си всеки пфениг, преди да го похарчиш. Години наред си стискал зъби. И сега, когато щастието се стоварва отгоре ти като мълния, просто ти иде да се разревеш. Е, сложи му пепел!

За своя покровител, господин Кеселхут, доктор Хагедорн купи кутия скъпи хавански пури. За Едуард взе от един антикварен магазин стара калаена кана. За Хилде — необикновени обици във форма на грозд. Бяха от нефрит, матирано злато и скъпоценни камъни. И накрая, в цветарския магазин, той поръча внушителен букет за леля Юлхен и замоли продавачката да изпрати подаръците в хотела. На себе си не подари нищо.

Бави се в селото около час и половина. Когато се върна, Казимир, безподобният снежен човек, вече береше душа. Кофата от конфитюр, която му служеше за шлем, се бе свлякла до раменете му. Очите, носът, устата и мустаците се бяха изтъркаляли върху геройската гръд на любимия хусар. Но той все още стоеше изправен. Умираше прав, както подобава на истински воин.

— Сбогом, верни Казимир! — каза Хагедорн. — Никой не може да гледа през прозореца, ако няма глава.

Сетне той влезе в грандхотела.

Междувременно там се бяха разиграли известни събития.

Нещастието бе започнало по най-безобиден начин. С факта, че тайният съветник Тоблер, дъщеря му, Кункел и Йохан бяха отишли на закуска.

Седнали в залата с верандата, те ядяха кифли и разговаряха за затоплянето на времето.

— Ако бяхме взели с нас кола — каза Хилде, — можехме да идем до Мюнхен.

— Не бива да забравяш, че аз съм бедняк — каза баща й. — Ще поиграем един час на кегли. Това успокоява нервите. Впрочем къде се е дянал зет ми?

— В банката и на пощата — докладва Хилде. — Как спахте, Кункел?

— Отвратително — каза леля Юлхен. — Сънувах ужасни кошмари. Не биваше да постъпвате тъй с мене!

— Че какво има? — запита Йохан.

— Когато господин докторът разказваше, че са го назначили в Тоблеровите заводи него, а освен това и господин Шулце, а пък кокошата костица, беше толкова остра, след това горе в стаята пих зехтин, отвратително беше.

— Когато имаме пак някоя изненада за вас — каза Йохан — ще ви сервираме овесени ядки.

— И това ще е безполезно — заяви тайният съветник — Тогава тя ще глътне лъжичката.

— Лъжичката ще вържем предварително за верижка — рече Хилде.

Госпожа Кункел отново се почувствува засегната.

Но не й остана много време за това. Защото портиерът и директорът Кюне влязоха тържествено в залата и се приближиха към масата.

— Приличат на секунданти, натоварени да предадат покана за дуел — каза тайният съветник.

Йохан едва успя да промърмори: „Става горещо!“ В този миг Карл Смелия стори поклон и каза:

— Господин Шулце, бихме желали да поговорим за минута с вас.

Шулце каза:

— За минута ли? Е добре, от мен да мине.

— Ще ви чакаме оттатък, във фоайето — заяви портиерът.

— В такъв случай ще има да чакате много — рече Шулце.

Хилде погледна ръчния си часовник.

— Минутата след малко изтича.

Господин Кюне и чичо Полтер се спогледаха. След това директорът призна, че работата била деликатна.

— Чудесно съвпадение — каза леля Юлхен. — За такива неща аз просто копнея. Хилдегард, запуши си ушите.

— Както желаете — рече директорът. — Исках да спестя на господин Шулце присъствието на свидетели. Накратко, хотелиерското дружество, чийто директор тук съм аз, ви моли да напуснете нашия дом. Неколцина от нашите постоянни посетители са били шокирани. От вчера насам са се натрупали още оплаквания. Един от курортистите, който естествено не желае да се споменава името му, е отпуснал значителна сума. На колко възлизаше?

— Двеста марки каза благосклонно чичо Полтер.

— Тези двеста марки — каза директорът — ще ви бъдат връчени, щом освободите хотела от вашето присъствие. Предполагам, че парите няма да ви бъдат излишни.

— Но защо ме изхвърлят всъщност? — запита Шулце. Беше побледнял съвсем леко. Това, което ставаше, го бе засегнало дълбоко.

— Не може да става и дума за изхвърляне — каза господин Кюне. — Ние ви молим, умоляваме ви. Ръководени сме от желанието да задоволим другите гости.

— Аз съм позорно петно, така ли? — запита Шулце.

— Вие сте в дисонанс — отвърна портиерът.

Тайният съветник Тоблер, един от най-богатите хора в Европа, развълнувано каза: