Ерих Кестнер - Трима мъже в снега

Той се облече. Йохан изчетка сакото и лъсна обувките му. Сетне тръгнаха и пътьом почукаха на вратата на госпожа Кункел. Роклята на леля Юлхен внушително изшумоля в коридора.

— Та вие сте се напудрила и начервила! — възкликна Йохан.

— Съвсем мъничко — каза тя. — Инак човек ще бъде в разрез с обстановката. В края на краищата не можем всички вкупом да се разхождаме тук като скитници! Господин таен съветник, аз ви донесох няколко костюма. Няма ли най-сетне да се преоблечете? Днес сутринта хората горе, в планината, правеха отвратителни забележки.

— Дръжте си езика зад зъбите, Кункел! — заповяда Тоблер. — Все ми е едно!

— Един господин с рогови очила каза: „Ако поставят тоя тип сред някоя нива, всички птици мигновено ще избягат!“ А една дама…

— Казаха ви да си държите езика зад зъбите! — изръмжа Йохан.

— Дамата каза: „Дружеството за насърчаване на местния туризъм би трябвало да наркотизира и да изпраща обратно по домовете им подобни типове!“

— Жестока особа! — каза тайният съветник. — Но такива са хората.

След това пиха в хола кафе. Госпожа Кункел ядеше торта и наблюдаваше танцуващите двойки. Двамата мъже четяха вестници и пушеха черни пури.

Внезапно едно пиколо се приближи до масата и каза:

— Господин Шулце, портиерът поръча да дойдете за малко при него!

Тоблер, който, потънал в мисли, четеше вестника си каза:

— Йохан, вижте там какво иска!

— С ужасно удоволствие — прошепна господин Кеселхут. — Но нали не бива.

Тайният съветник остави вестника настрана.

— Наистина не бива.

Той погледна момчето.

— Предайте моите поздрави на портиера и му кажете, че сега чета вестник. Ако господин портиерът иска нещо от мен, нека дойде.

Пиколото направи глупава гримаса и изчезна. Тайният съветник посегна отново към вестника си. Госпожа Кункел и Йохан гледаха с напрежение към портиерната.

Малко след това пристигна чичо Полтер.

— Чувам, че сте били много зает — каза намръщено той.

Тоблер равнодушно кимна и продължи да чете.

— Колко време ще продължи това? — запита портиерът и бузите му се зачервиха.

— Трудно е да се каже — отвърна Тоблер. — Още съм едва на уводната статия.

Портиерът вече се потеше.

— Дирекцията на хотела искаше да ви замоли за една малка услуга.

— О, ще ми разрешат ли най-сетне да почистя комина?

— Налага се да надзиравате няколко часа гардероба за ски. Докато се върнат последните курортисти. Сеп е възпрепятствуван.

— Шарка ли има? — запита Тоблер. — Да не се е заразил от детето на куриерката?

Портиерът скръцна със зъби.

— Причините нямат значение. Можем ли да разчитаме на вас?

Господин Шулце поклати отрицателно глава. Сякаш сам съжаляваше, загдето отказва.

— Днес не ми се ще. Може би друг път.

Всички наоколо наостриха уши. Госпожа Каспариус, която бе на една от съседните маси, проточи врат.

Чичо Полтер понижи глас.

— Това ли е последната ви дума?

— Точно така — увери го Шулце. — Знаете сам с какво удоволствие ви помагам при вашия очевиден недостиг на персонал. Но днес не съм в подходящо настроение. Изглежда, че налягането в барометъра пада. Аз съм чувствителен човек. Довиждане.

Портиерът пристъпи още една крачка.

— Последвайте ме най-сетне! — той сложи десницата си на рамото на Шулце. — И то веднага, моля!

В този миг обаче Шулце се извърна и енергично плесна портиера през пръстите.

— Махайте веднага ръката си от костюма ми! — добави заплашително той. — Искам да обърна вниманието ви върху това, че кипвам лесно!

Портиерът неволно сви пестници. Дъхът му свистеше. Приличаше на самовар за кафе достигнал точката на кипенето. Но каза само:

— Ще има да поговорим още.

И си отиде.

По съседните маси възбудено шушуках. Очите на блондинката от Бремен бяха добили отровен блясък.

— Да му бяхте залепили една! — рече леля Юлхен. — Все така става, господин таен съветник. Прекалено добродушен сте.

— Тихо! — прошепна Тоблер — Децата идват.

Докато доктор Хагедорн се преобличаше за вечеря пиколото му донесе едно препоръчано писмо и — с поздрави от портиера — няколко чуждестранни пощенски марки. Фриц подписа квитанцията. Сетне разтвори плика. Кой ли пък му изпращаше препоръчани писма в „Брукбойрен“? Зачетен в писмото, той се препъна в килима. Падна на софата, посред трите играещи котенца, и при все това не преставаше да се взира като хипнотизиран в написаното. Сетне обърна плика наопаки. Оттам изпадна някаква хартийка. Чек за петстотин марки! Възбуден, прокара пръсти през косата си.