Ерих Кестнер - Трима мъже в снега

— О, да — каза Йохан Кеселхут. — На мен ми харесва. Но това, разбира се, е въпрос на вкус.

— Ще видим — каза Хагедорн. — Да пием за него! Да живее старият Тоблер!

Чукнаха се.

— Да живее — каза Кеселхут и погледна в очите господин Шулце.

След като изпиха до дъно бутилката, отпусната от Смелия Карл, притежателят на параходната линия Кеселхут поръча втора. Бяха изненадани, че въпреки дългото пътуване, все още не чувствуваха умора. Отдадоха го на високопланинския въздух. Сетне слязоха в бирхалето, ядоха наденички и пиха мюнхенска бира.

Но не останаха дълго там. Защото расовата дама от Полша, която беше пристигнала същата вечер, седеше в един сумрачен кът с мистър Брайън и Хагедорн каза:

— Опасявам се, че пречим на международното разбирателство.

Когато се върнаха в бара, там беше още по-пълно отпреди. Госпожа фон Малбре и барон Келер седяха до пулта, пиеха коктейли и дъвчеха кафе на зърна. Госпожа Каспариус и дебелият господин Ленц се бяха върнали от „Еспланада“ и играеха на зарове. Внушителна група червендалести холандци гълчеше около голяма кръгла маса. А брачната двойка от Саксония се присмиваше на фонетичната непоносимост на холандския език.

По-късно един от холандците измести пианиста. Темпераментните му земляци веднага се надигнаха и без да ги е грижа, че бяха в смокинги и модно вечерно облекло изпълниха типични холандски народни танци.

Съливан се смъкна от високия стол пред бара и понеже госпожица Марек се възпротиви, взе солово участие в народните танци, като заплашително залиташе.

Това продължи кръгло двадесет минути. Сетне пианистът успя да завоюва обратно своя стол.

— Танцувайте най-сетне с някоя от вашите почитателки — каза Шулце на Хагедорн. — Просто непоносимо е вече — жените си изкривиха очите да ви гледат!

Младият човек поклати отрицателно глава.

— Съвсем не го правят заради мен, а заради престолонаследника на Лихтенщайн.

— Да беше само заради това — отвърна Шулце, — не бих се безпокоил толкова. Но главното тук е ефектът.

Хагедорн се обърна към Кеселхут.

— Кой знае защо, в хотела ме смятат за внук на Рокфелер или за предрешен царски син. При това аз не съм нито едното, нито другото.

— Невероятно! — каза господин Кеселхут. Той се помъчи да придаде смаяно изражение на лицето си. — Какво ли не става по света!

— Но, моля ви, нека това остане между нас! — замоли го Хагедорн. — Аз на драго сърце бих изяснил недоразумението. Обаче Шулце ме разубеди.

— Господин Шулце е прав! — каза Кеселхут. — Няма ли шега — няма и смях!

Внезапно оркестърът даде тържествен сигнал. Господин Хелтай, професор по танцовото изкуство и уредник на костюмирани балове, пристъпи на подиума, плесна с ръце и извика:

— Дами канят, господа!

Той повтори съобщението на английски и френски език. Гостите прихнаха да се смеят. Повечето от дамите станаха. И госпожа Каспариус. Тя се устреми към Хагедорн. Госпожа фон Малбре побледня и с кисела усмивка покани барона.

— А сега — без шикалкавене! — заповяда Шулце.

Госпожа Каспариус стори прекалено нисък поклон и каза:

— Виждате, господин докторе, че от мен не може да се избяга.

— „Жените там превръщат се в хиени!“ — задекламира Шулце, който разбираше добре от тия работи.

Но бременчанката и Хагедорн бяха вече твърде далеч, за да го чуят. Танцът започна.

Шулце се приведе напред.

— Отивам в хола — прошепна той. — Последвайте ме незабелязано! Но донесете със себе си една свястна пура!

След това той напусна бара.

И тъй, сега тайният съветник Тоблер седеше в хола с прислужника си Йохан. Кеселхут отвори табакера за пури и запита:

— Мога ли да ви поканя на един коняк!

— Не задавайте такива глупави въпроси! — каза Тоблер.

Йохан поръча. Двамата господа пушеха и се гледаха развеселени. Келнерът донесе коняците.

— Е, значи, все пак се запознахме — каза със задоволство Йохан. И то още първата вечер! Как успях само да го наредя?

Тоблер смръщи чело.

— Вие сте интригант, драги мой. Всъщност би трябвало да ви уволня.

Йохан поласкан се усмихна. Сетне каза:

— Такъв ужас изпитах, като пристигнах! Директорът на хотела и портиерът направо лазеха на четири крака пред доктор Хагедорн. Искаше ми се просто да ви пресрещна, за да ви предупредя.

— Ще отрежа ушите на дъщеря си — заяви Тоблер. — Тя естествено е телефонирала.

— Ушите на госпожица Хилдегард са толкова нежни — рече Йохан. — Бас държа, че е телефонирала Кункел.