Ерих Кестнер - Трима мъже в снега

— Старият Тоблер зъзне, но не се предава!

Сетне се унесе в сън.

Хагедорн също заспа много бързо. Наистина отначало му пречеха елегантната обстановка и топлата тухличка. Но що се касае до съня, той беше природно надарен. И тая дарба взе връх и в „Брукбойрен“.

Бодърствуваше само господин Кеселхут. Той седеше в стаята си и пишеше писма. След като свърши със служебното писмо, с което го беше натоварил тайният съветник, той започна едно частно, извънредно поверително писмо.

И то гласеше:

„Мила госпожице Хилдегард!

Пристигнахме здрави и читави. Все пак, не биваше да телефонирате тайно в хотела. Господин тайният съветник се кани да ви отреже ушите. Пък и наистина беше ужас! Тук взеха за предрешен милионер другия, дето е спечелил конкурса, господин доктор Хагедорн. Тъкмо тогава пристигнах аз. И сега котките са в стаята на Хагедорн. А не при господин тайния съветник.

Ние се сприятелихме. Аз с Хагедорн. Той с баща ви. И по този начин тайният съветник — с мен. Много съм щастлив. Преди малко тримата направихме заедно един голям снежен човек. Казва се Казимир и има яйцевидна глава. И торс.

Хотелът е много изискан. Посетителите — също. Естествено господин тайният съветник изглежда тъй, че просто да ти настръхнат косите. Може да ти прилошее от вратовръзката му. Но не го изхвърлиха. Утре ще ида в стаята му и ще я наредя. Взел съм електрическата си ютия. Искаше да си отреже копчетата заради снежния човек. Непрекъснато трябва да бдиш над него. Жените са се втурнали презглава след доктор Хагедорн. Смятат го за престолонаследник. При това той е без работа и казва, че човек не можело да тръгва след всяка срещната красива жена. Това щяло да бъде вече много.

Утре ще се уча да карам ски. Частни уроци. Няма защо да гледат всички, като се изтърсвам на земята. Портиерът помисли най-напред господин тайния съветник за амбулантен търговец. Тъй му се пада. Но той намира тия неща само смешни. Сега поне го познавам и мога да говоря с него. Много съм щастлив. Но, както току-що забелязах, за това вече писах. И все пак много съм щастлив.

Бяхме в бара и пийнахме малко. Но след това пак изтрезняхме от звездното небе. И от снежния човек. Той стои пред вратата на хотела. Утре курортистите ще има да се маят.

Скоро ще Ви пиша пак. Дано не си счупя нещо съществено. Скиорството е доста опасна работа. Кой ще се грижи за господин тайния съветник, ако аз лежа гипсиран при някой лекар! Е, ще внимавам да остана невредим.

Надявам се, че вие сте добре, мила госпожице Хилде. Не се безпокойте за баща си. Можете да разчитате на мен. Впрочем вие знаете това.

Поздравете Кункел от мене. Хрумването да телефонирате може да бъде само нейна работа. Нямам какво повече да кажа.

С най-дълбока почит от все сърце и със скиорски привет!

Към седем часа сутринта първите курортисти започнаха да излизат с трополене от своите стаи. Сякаш по коридорите маршируваха дълги редици от водолази в скафандри.

Залата, в която закусваха, кънтеше от разговори и от смехове на гладни, здрави хора. Келнерите балансираха умело с пищно препълнените подноси. По-късно те домъкнаха пакети със суха храна за обяд и ги раздадоха на онези от гостите, които възнамеряваха да предприемат по-големи ски преходи и да се върнат едва следобед.

Днес и директорът на хотела, Кюне, отново излизаше из планината. Когато — екипиран от главата до петите — мина край портиера, той каза:

— Господин Полтер, внимавайте Шулце да не прави дивотии! Тоя тип е коварен. Има сраснали уши. И се грижете за малкия милионер!

— Като баща! — заяви сериозно чичо Полтер. — А пък на Шулце ще намеря някакво странично занимание. За да не вири много нос.

Смелия Карл погледна барометъра.

— Ще се върна преди вечеря.

И изчезна.

— Е, че какво от това — рече портиерът и се залови да подрежда сутрешната поща.

Господин Кеселхут беше още във ваната, когато се почука. Той не се обади. Защото имаше сапун в очите. А освен това имаше и главоболие.

„Така става то, като пие човек“ — мъмреше се той.

Сетне обля тила си със студена вода.

В този миг вратата на банята се отвори и вътре влезе див, къдрокос планинец.

— Добро утро ви желая — заяви той. — Извинете, моля! Но аз съм Тони Грасвандер.

— Щом като е тъй, добре — каза голият човек във ваната. — Как сте?

— Благодаря за интереса. Горе долу.

— Радвам се — увери го Кеселхут с подкупваща учтивост. — А за какво се касае всъщност? Ще ми сапунисате ли гърба?