Ерих Кестнер - Трима мъже в снега

— Тъй изглежда — каза Кеселхут и се изкиска тихо.

— Който е против, да остане седнал! — каза Шулце. — Първи път! Втори път! Трети път!

— Приема се с единодушие — рече Хагедорн.

Шулце продължи:

— Значи, дошли сме тук не за да пием.

Кеселхут вдигна ръка и запита:

— Не само за да пием, нали, господин учителю!

— И тъй — заяви Шулце, — приканвам присъствуващите да се надигнат от местата си и да ме последват сред природата.

Надигнаха се с мъка и, като залитаха леко, излязоха от хотела. Чистият, студен планински въздух пресече дъха им. Застанаха смаяни сред дълбокия сняг. Над тях, обсипан със златни и зелени, сребърни и червеникави брилянтови отломки, се извисяваше тъмносиният огромен свод на звездното небе. Самотно бяло облаче бавно се плъзгаше покрай луната.

В продължение на минути мълчаха. Откъм хотела отекваше далечна танцова музика. Господин Кеселхут се окашля и каза:

— Времето утре ще бъде хубаво.

Изправени пред вълнуващи впечатления, мъжете обикновено се смущават. Ето защо Хагедорн каза:

— Така, уважаеми господа! А сега да направим един голям снежен човек!

А Шулце извика:

— Който не се съгласи е подъл страхливец! Напред!

Незабавно се заловиха за трескава работа. Строителен материал имаше достатъчно. Направиха твърда снежна топка, търкаляха я наляво и надясно по снега, тупаха я фанатично с длани отстрани, придадоха й цилиндрична форма, претъркаляха насам-нататък още няколко пъти непрекъснато нарастващата маса и най-сетне, когато им се стори достатъчно внушителна, я изправиха пред малките сребристи елхи, които се намираха срещу входа на хотела, отвъд пътя, в дъното на парка.

Тримата мъже бяха станали вир-вода. Но без да щадят сили, веднага се заловиха да оформят втората част от снежния човек — тялото му. Снегът почна да се привършва. Нахлуха в парка. Елхите боцкаха с игличките си разгорещените им лица.

Най-сетне беше готово и тялото, и задъхани, те го вдигнаха върху снежния цокъл. Това им се удаде без особени инциденти. Само господин Кеселхут падна и каза: „Ах, скъпият смокинг!“ Но това не го развълнува много. Когато възрастни мъже са решили нещо, правят го. Дори и да са със смокинг.

Накрая беше готова и главата. Сложиха я върху тялото. Сетне отстъпиха със страхопочитание няколко крачки назад и се удивиха от творбата си.

— За съжаление главата на милия е яйцевидна — констатира Шулце.

— Няма значение — каза Хагедорн. — Ще го наречем чисто и просто Казимир. А който се казва Казимир, може да си позволи такова нещо.

Никой не възрази.

Сетне Шулце извади с жест джобното си ножче и се накани да изреже копчетата от виолетовия си костюм, за да ги постави върху снежния корем на Казимир. Но господин Кеселхут не му даде и заяви, че това в никакъв случай нямало да го бъде. Ето защо Хагедорн взе ножа от ръцете, на господин Шулце, отряза няколко елхови клонки и се залови да кичи с тях гърдите на Казимир — докато той заприлича на гвардейски хусар.

— Няма ли да му сложим ръце? — запита Кеселхут.

— О, не — каза доктор Хагедорн — Казимир е торс.

След това му направиха и лице. Една кибритена кутия се превърна в нос. Устата оформиха с малки парченца от клонки. А за очи използуваха кора от дърветата.

Кеселхут критично забеляза:

— Казимир се нуждае от фуражка, за да не се вижда, че главата му е плешива.

— Вие сте страхотен натуралист — каза възмутено Шулце. — Ако бяхте станали скулптор, сигурно щяхте да слагате на статуите си перуки!

— Утре сутринта ще осигуря от кухнята една кофа от конфитюр — обеща Хагедорн. — Ще я сложим с дъното нагоре върху главата на нашия любимец. В такъв случай дръжката ще може да му служи за подбрадник.

Предложението беше одобрено и прието.

— Казимир е красив, внушителен човек — каза въодушевено Шулце.

— Истинско произведение на изкуството — извика Кеселхут. — Има дори трима бащи!

— Без съмнение един от най-знаменитите снежни човеци, живели някога на тоя свят — каза Хагедорн. — Искрено съм убеден в това.

Сетне извикаха в хор:

— Лека нощ, Казимир!

И снежният човек съвсем отчетливо отговори:

— Лека нощ, господа!

Оказа се обаче, че това съвсем не бе снежният човек, а един от курортистите на първия етаж, комуто шумът пред хотела беше попречил да заспи. Той яростно затръшна прозореца.

И тримата бащи на Казимир се прибраха на пръсти в сградата.

Като лягаше да спи, господин Шулце облече мъхнатото си палто. Той се усмихна доволно към таванския прозорец и каза: