Ерих Кестнер - Трима мъже в снега

— Ако не бях в толкова добро настроение, щях да побеснея от яд — призна Тоблер. — Такава наглост! Цяло щастие е, че междувременно стана това щуро недоразумение!

— Симпатична стая ли ви дадоха? — запита прислужникът.

— Очарователна стая — заяви Тоблер. — Слънце, въздух. Дори много въздух.

Йохан очисти няколко прашинки от костюма на тайния съветник и започна угрижено да отупва с длан раменете на виолетовото сако.

— Престанете! — изръмжа Тоблер. — Луд ли сте?

— Не — каза Йохан. — Но съм радостен, че седя до вас. Е, пък естествено съм и малко пийнал. Костюмът ви е страшен. Утре ще дойда в стаята ви и ще поставя ред. Кой номер стая имате, господин таен съветник?

— Да не сте посмели — каза строго Тоблер. — Само това липсваше още — да спипат собственика на една цветуща параходна линия, като ми бърше праха. Имате ли у себе си молив и хартия? Трябва да напишете едно служебно писмо. Побързайте! Преди да се е върнал нашият млад милионер. Как ви се харесва той?

— Очарователен човек — каза Йохан. — Ние тримата ще се забавляваме много хубаво.

— Оставете ни намира нас, бедните хора! — каза тайният съветник. — Бъдете така добър по-добре да се посветите на зимния спорт и на знатното общество!

— Дирекцията на хотела смята, че аз познавам доктор Хагедорн от Берлин и че не искам да призная това — каза Йохан. — Следователно никому няма да се зловиди, ако бъда често с него. Обратното, ако не бях аз, той никога нямаше да бъде признат толкова бързо за милионер!

Той измери Тоблер с поглед от главата до петите.

— И обувките ви не са лъснати! — каза той. Личеше, че страда. — Просто отчайващо е!

Тайният съветник, който смучеше пурата с изключително удоволствие, каза:

— По-добре си гледайте вашата параходна линия!

Всеки път, щом оркестърът поискаше да спре за малка почивка, танцуващите двойки ръкопляскаха като полудели. Госпожа Каспариус каза тихо:

— Вие танцувате наистина добре.

Ръката й се намираше върху рамото на Хагедорн и упражняваше върху него нежен натиск.

— Какво ще правите утре? Скиор ли сте?

Той отговори отрицателно.

— Имах ски като малък. Но сега вече това е прекалено скъпо за мен.

— Да уредим ли една разходка с шейна? До Санкт Фаит? Ще си вземем обеда с нас.

— Уговорил съм се с моите двама познати.

— Откажете им! — замоли го тя. — Как можете изобщо да предпочетете пред моето очарователно общество тоя човек, който прилича на плашило?

— Аз също съм такова плашило — каза ядосан той. — Шулце и аз сме от една черга!

Тя прихна и му намигна съучастнически.

— Разбира се, докторе. Аз все забравям. Но въпреки това вие трябва да дойдете с мен до Санкт Фаит. С шейна, теглена от кон. С пеещи звънчета. И с топли одеяла. Една такава разходка може да бъде много хубава.

Тя се притисна още повече към него и запита:

— Нима съм ви толкова несимпатична?

— О, не — каза той. — Но в маниера ви има нещо тъй ужасяващо внезапно.

Тя се поотдръпна малко от него и сви недоволно устни.

— Такива са мъжете. Като им кажеш точно какво ти е на душата, стават целомъдрени като цяла дузина стари моми от благотворителното дружество.

Тя го погледна право в очите.

— Не бъдете толкова превзет, дявол да го вземе! Млади ли сме? Допадаме ли си? Е? Тогава защо е целият този театър? Права ли съм?

Оркестърът престана да свири.

— Права сте — каза той. — Но къде са моите познати?

Придружи я до масата й, поклони се пред нея и пред дебелия господин Ленц и бързо се отдалечи, за да потърси господата Шулце и Кеселхут.

— Приберете листата! — каза на прислужника си тайният съветник Тоблер. — Нашият невръстен милионер идва.

Хагедорн сияеше. Седна и изпъшка.

— Каква жена! — рече замаяно той. — Трябвало е да стане кавалерийски генерал.

— За такъв е решително прекалено хубава — заяви Шулце.

Хагедорн се позамисли.

— Е, да — каза той. — Но не можеш да тръгваш подир всяка хубава жена! В края на краищата хубавите жени са прекалено много!

— Мога само да се присъединя към доктора — каза господин Кеселхут. — Келнер! Три пъти „Корн“!

А когато келнерът — и питиетата — бяха налице, извика:

— Честити заговезни на всички!

Гаврътнаха безцветното съдържание на трите чаши. Сетне Хагедорн любопитно каза:

— А какво ще правим сега? Няма още дори полунощ.

Шулце изгаси пурата си и каза:

— Тишина, господа! Позволявам си да ви задам един въпрос, който ще ви слиса. И този въпрос гласи: Защо сме дошли в Брукбойрен? Нима с намерение да се напием?