Ерих Кестнер - Трима мъже в снега

— Ще ви стискам палци — каза Шулце.

Тръгнаха по тесния коридор.

— Ще ми се, като почна да печеля пак, да направя едно голямо пътешествие с майка си — каза Хагедорн. — Може би до езерата в Северна Италия. Досега е била само в Свинемюнде и в Харц. За една шестдесетгодишна жена това е твърде малко, нали?

Шулце отговори, че бил на същото мнение. И докато младият човек разказваше за седемте спечелени конкурса и за натрупания във връзка с тях географски опит, събеседникът му отключи вратата на мансардната стаичка. Отвори я и светна лампата.

Стокхолм и Шведските островчета заседнаха в гърлото на Хагедорн. Той изумено се взираше в жалката стая. След доста време каза:

— Не си правете шеги!

— Пристъпете по-наблизо! — помоли го Шулце. — Седнете, моля, на леглото или в легена! Както предпочитате!

Хагедорн вдигна яката на сакото си и пъхна ръце в джобовете.

— Студът е здравословно нещо — каза Шулце. — В най-лошия случай, когато лягам да спя, няма да си свалям пантофите.

Хагедорн се огледа, сякаш търсеше нещо.

— Та тук няма дори шкаф — каза той. — Можете ли да си обясните всичко това? На мен дават княжески апартамент. А вас ви тикват в мансарда, където и кучета не биха изтърпели студа.

— Има едно-единствено обяснение — заяви Шулце. — Смятат ви за някого другиго! Навярно някой си е позволил да се пошегува. Може да е пуснал слух, че сте престолонаследник на Лихтенщайн. Или пък син на някой мултимилионер.

Хагедорн посочи излъсканите лакти на костюма си и вдигна крак, за да покаже нагледно библейската възраст на обувките си.

— Имам ли вид на такъв?

— Тъкмо затова! Между онези, които могат да си позволяват парични екстравагантности, има наистина достатъчно екстравагантни особи.

— Не страдам от сплин — отвърна младият човек. — Не съм престолонаследник и не съм милионер. Беден червей съм. Майка ми ходи до спестовната каса, за да имам възможност да изпия тук няколко чаши бира.

Той удари яростно по масата.

— Така! А сега отивам при директора на хотела и му казвам, че са го пратили за зелен хайвер, и че желая веднага да се преместя тук, горе, до вас, в неотоплена кучешка колиба!

Той беше вече при вратата.

Тоблер почувствува собственото си приключение в опасност. Той хвана здраво за сакото младия човек и го накара да седне на единствения стол.

— Драги Хагедорн, не правете глупости! От това, че ще се настаните да живеете в някой ледник до мен, ние двамата с вас няма да спечелим нищо. Бъдете хитър! Останете си тайнственият непознат! Запазете стаята си, за да имам къде да ида, когато тук, горе, ми стане много студено! Позволете им, по дяволите, да ви носят едно след друго шишетата с коняк и да натикат в леглото ви цяла тухларница! Какво ще ви навреди това?

— Ужасно! — каза младият човек. — Утре сутрин идва масажистът.

Шулце не можа да сдържи смеха си.

— Масажът е здравословно нещо! — каза той.

— Знам — отвърна Хагедорн. — Стимулира проникването на кръвта в кожата.

Той се удари по челото.

— И портиерът събира пощенски марки! Цялата тая мистификация е най-добросъвестно обмислена! А аз, говедото, си въобразявах, че хората тук са си мили по природа!

Той обидено захвърли на масата плика с марките.

Шулце провери вещо съдържанието и прибра плика.

— Имам една великолепна идея — каза Хагедорн. — Вие ще се настаните в моята стая, а аз ще живея тук. Ще кажем на директора, че се е заблудил. Че престолонаследникът на Лихтенщайн сте вие! Става ли?

— Не — отвърна Шулце. — За престолонаследник съм твърде стар.

— Има и стари престолонаследници — възрази младият човек.

— А пък че съм милионер, изобщо няма да ми повярват! — каза Шулце. — Представете си само! Аз — милионер! Смешно.

— Няма да изглеждате много убедителен — призна открито Хагедорн. — Но аз не искам да играя чужда роля.

— Сторете това заради мен — замоли го Шулце. — Толкова ми харесаха трите котенца.

Младият човек се почеса по главата.

— Е, хубаво — рече той. — Но преди да заминем, ще окачим на черната дъска обявление, че някой шегаджия, е пратил хотела за зелен хайвер. Нали?

— За това има време — каза Шулце. — А дотогава, останете си, моля ви, загадка!

Когато двамата прекосиха заедно залата, възмущението беше всеобщо. Публиката го почувствува като грубо предизвикателство. Как можеше тайнственият милионер да се сдуши с единствения бедняк, когото хотелът бе в състояние да предложи! Наистина не бе необходимо да играе ролята си толкова реалистично.