Ерих Кестнер - Трима мъже в снега

— Нищо подобно — рече Хагедорн. — Искате ли да надзърнете в стаята ми? Трябва да напиша една картичка до дома. Преживях нещо невероятно. Познайте! Не, никой не би се сетил. И тъй, представете си, току-що говорих с един господин, който познава лично стария Тоблер! Който се вижда всеки ден с него! Какво ще кажете?

— Просто да не повярваш — каза Шулце и тръгна след младия човек към първия етаж.

Хагедорн светна електрическата лампа. На Шулце се стори, че сънува. Той видя салон, спалня и баня, облицована с бели плочки.

„Какво значи това? — помисли си той. — Та неговото решение от конкурса не е чак толкова по-добро, за да пробутат на мен мансардата под покрива, а на него цяла дузина стаи.“

— Ще пийнете ли една чашка? — запита младият човек.

Той наля френски коняк. Чукнаха се и казаха:

— Наздраве!

В този миг се почука.

Хагедорн извика:

— Влез!

Появи се камериерката.

— Исках само да попитам дали господин докторът ще ляга да спи… Заради тухличката.

Хагедорн смръщи чело.

— Заради какво?

— Заради тухличката — повтори момичето. — Не искам да я слагам много рано в леглото, за да не изстине.

— Разбирате ли нещо? — запита Хагедорн.

— Още не съвсем — отвърна Шулце.

А на момичето каза:

— Господин докторът няма още да си ляга. Донесете вашата тухличка по-късно!

Момичето излезе.

Хагедорн смутено се отпусна в едно кресло.

— Имате ли и вие камериерка с горещи тухлички?

— Съвсем не — рече Шулце. — Впрочем нямам и френски коняк.

Той размишляваше усилено.

— И сиамски котки ли нямате? — запита младият човек и посочи към кошчето.

Шулце посегна към челото си. После клекна и заоглежда трите спящи животинки! Но изгуби равновесие и седна на персийския килим. Едно от котенцата се събуди, изскочи от коша и се настани на виолетовия панталон на Шулце.

Хагедорн пишеше картичката до майка си.

Шулце се изтегна по корем и започна да си играе с малкото коте. След това се събуди и второто, надзърна отначало лениво над ръба на кошчето, но след продължителни размишления също изскочи на килима. На Шулце се отвори сума работа.

Хагедорн разсеяно вдигна поглед от картичката, усмихна се и каза:

— Внимавайте! Гледайте да не ви одраскат!

— Не се безпокойте — каза човекът на килима. — Аз умея да се оправям с тях.

Двете котки започнаха да играят на гоненица върху възрастния господин. Когато ги хванеше, мъркаха от блаженство.

„Чувствувам се като у дома си“ — помисли той. И като го помисли, изведнъж всичко му стана ясно.

Когато бързата картичка на Хагедорн беше изписана от край до край, Шулце сложи двете котенца обратно в кошницата при третото. Те го гледаха въпросително със своите черно маскирани очи и доволно мърдаха насам-натам опашките.

— Скоро ще ви дойда пак на гости — каза той. — А сега спете, както подобава на такива малки послушни котета!

Сетне той убеди младия човек да повери на камериерката пущането на картичката в кутията.

— Дължа ви реванш. Трябва да видите моята стая. Елате!

Дадоха картичката на момичето и се качиха в асансьора.

— Симпатичният господин, който познава тъй добре стария Тоблер, се казва Кеселхут — разказваше Хагедорн. — Пристигна едновременно с мен в хотела. И преди четвърт час ме запита може ли да ми бъде полезен с нещо в Тоблеровия концерн. Възможно ли е според вас да е в състояние изобщо да го стори?

— Защо пък в края на краищата не? — рече Шулце. — Ако познава добре стария Тоблер, все ще нареди нещо.

— Но какво всъщност е накарало един чужд човек да пожелае да ми помогне?

— Сигурно сте му симпатичен — каза Шулце.

Това обяснение изглежда беше съвсем недостатъчно за събеседника му.

— Симпатичен ли изглеждам? — запита смаяно той.

Шулце се усмихна.

— Дори извънредно симпатичен!

— Извинете — каза младият човек. — Лично ваше мнение ли е това?

Беше се изчервил до ушите.

Шулце отговори:

— Това е моето твърдо убеждение.

И сега вече се смути и той.

— Чудесно — каза Хагедорн. — Точно такъв сте ми и вие.

Мълчаха, докато стигнаха на четвъртия етаж.

— Да не живеете на гръмоотвода? — запита младият човек, когато другият тръгна към стъпалата за петия етаж.

— Още по-високо — заяви Шулце.

— Господин Кеселхут иска да изпрати работите ми на Тоблер — разправяше Хагедорн. — Дано само старият милионер разбира нещо от реклама. Ужасно е, че пак започвам с това, нали? Но просто не ми излиза от главата. В Берлин години наред напразно си търкаш от тичане подметките. Почти всеки ден те отпращат нейде другаде. После отиваш на разходка из Алпите. И едва пристигнал там, някакъв господин, когото не си виждал в живота си, те пита, желаеш ли да бъдеш назначен в Тоблеровия концерн.