Ерих Кестнер - Трима мъже в снега

— Да смята за романтично такова нещо? — запита той. — В такъв случай трябва да се съглася с вас. Госпожа Каспариус наистина е отвратителна особа.

Малко след това той се засмя.

— Какво има? — запита Малбре.

— Въпреки че безусловно страдам от липса на проницателност, прави ми впечатление, че и вие се храните необичайно бързо.

— Гладна съм — заяви троснато тя.

— Знам дори за какво — каза той.

Елегантната блондинка от Бремен, госпожа Каспариус, беше постигнала целта си. Седеше край масата до самия Хагедорн. От време на време чичо Полтер поглеждаше нататък и приличаше на баща, който едва успява още да сдържи благословията си.

Хагедорн мълчеше. В това време госпожа Каспариус описваше фабриката за пури на своя съпруг. Само за да допълни разказа си, тя спомена, че господин Каспариус е останал в Бремен, за да се посвети на тютюна и да наглежда двете деца.

— Позволявате ли и аз да кажа нещо, уважаема госпожо? — запита скромно младият човек.

— Но моля?

— Имате ли в стаята си сиамски котки?

Тя угрижено го погледна.

— Или други животни? — продължи да пита той.

Тя се засмя.

— Да се надяваме, че не!

— Искам да кажа кучета или моржове. Или морски свинчета. Или пеперуди.

— Не — отговори тя. — Съжалявам, господин докторе. Аз съм единственото живо същество в моята стая. И вие ли живеете на третия етаж?

— Не — каза той. — Бих искал само да знам защо в стаята ми има три сиамски котки.

— Може ли човек да види някога тия животинки? — запита тя. — Аз обичам котки повече от всичко друго. Толкова са нежни и при все това не се сближават с човека. Такава една вълнуваща свободна връзка. Не намирате ли и вие?

— Почти нямам опит с котки — непредпазливо каза той.

Тя го погледна с теменуженосини очи и нежно сподавила глас, каза:

— Пазете се тогава, драги докторе. Аз съм котка.

За щастие госпожа фон Малбре и барон Келер седнаха на съседната маса. И няколко минути по-късно масата, край която седеше Хагедорн, бе заобиколена от всички страни с любопитни курортисти и силна глъчка.

Госпожа Каспариус се приведе напред.

— Ужасно нещо, тази врява! Елате! Покажете ми вашите три малки котки!

Той не беше привикнал на такова темпо и каза:

— Предполагам, че те вече спят.

— Няма да ги будим — рече тя. — Ще пазим пълна, абсолютна тишина. Обещавам ви.

В този миг се приближи келнерът и му връчи една картичка. На картичката пишеше.

„Подписаният, който има връзки с Тоблеровия концерн, много би се радвал да поговори с господин Хагедорн за няколко минути в бара.

Младият човек стана.

— Не ми се сърдете, уважаема госпожо — каза той. — С мен желае да говори един човек, който може да ми бъде от най-голяма полза. Странен хотел е това!

След тия думи се поклони и тръгна.

Госпожа Каспариус изкриви хубавото си лице в неопределена, замръзнала усмивка.

Това не заблуди госпожа фон Малбре. От задоволство тя ощипа облегалката на креслото. Но понеже посегна малко накриво и ощипа всъщност ръката на барона, Келер изохка и каза:

— Нима това се налагаше, уважаема госпожо?

Най-напред господин Кеселхут припомни, че Хагедорн и той пристигнали заедно в грандхотела и му честити първата награда от заводите „Пуцбланк“. Сетне покани младия човек на джин. Настаниха се в един ъгъл.

Семейство Марек седяха заедно с индийския колониален офицер Съливан на високите столове пред бара, пиеха уиски и говореха на английски.

На една софра с крайно недостатъчна площ се беше сгушила брачната двойка от Хемниц. Останалите посетители на бара имаха удоволствието да слушат нежния им диалог. Както е известно, саксонското наречие няма равно на себе си по възможностите, които дава за размяна на нежни чувства. Дори барманът Джони изгуби самообладание. Лицето му беше ухилено. Накрая той се наведе и започна да рови напосоки в съда за лед. Защото не подобава хотелиерските служители да се присмиват на гостите.

— Ако бихме сравнили нашия немски език със сграда — рече Хагедорн, — тогава би могло да се каже, че в Саксония е прокапало през покрива.

Кеселхут се усмихна поръча още два джина и каза:

— Ще говоря ясно, господин докторе. Искам да ви запитам мога ли да ви бъда полезен с нещо. Извинете ме, моля.

— Не съм чак толкова превзет — отвърна младият човек. — Великолепно би било да ми помогнете. Имам нужда от такова нещо.

Той отпи една глътка.

— Питието си го бива. Да, и така, аз от години насам съм без работа. Когато запитах директора на заводите „Пуцбланк“ за служба, той ми пожела приятна почивка в Брукбойрен. Да знаех само от какво съм се преуморил, че да почивам! Искам да работя така, че дим да се вдига! И да печеля малко парици! Вместо това помагам на мама да си изяжда пенсията. Отвратително!