Ерих Кестнер - Трима мъже в снега

— Просто дивотия! — каза Карл Смелия, който стоеше при портиера — Тоя Шулце! Това е върхът!

— Каспариус и Малбре вече дебнат малкия — разправи му чичо Полтер. — Той би могъл да се нареди като в лоното Аврамово!

— Сравнението е сполучливо само отчасти — каза директорът. (Понякога той изпадаше в педантизъм.)

— Разбрах вече — каза портиерът, — ще трябва да измисля някое малко странично занимание за господин Шулце. Инак той няма да се отлепи от милионера.

— Може би скоро ще се разкара — забеляза господин Кюне. — Таванската стаичка, която му избрахме, едва ли ще му допадне за по-дълъг престой. Досега там горе не са издържали нито камериерка, нито камериер.

Но чичо Полтер познаваше хората по-добре. Той поклати отрицателно глава.

— Лъжете се. Шулце ще остане. Шулце е инат.

Директорът последва двамата странни гости в бара.

Оркестърът свиреше. Няколко елегантни двойки танцуваха. По стар навик колониалният офицер Съливан пиеше чисто уиски и вече беше вързал кънките. Той буквално висеше от високото столче в бара, гледаше втренчено пред себе си и навярно смесваше „Брукбойрен“ с някои северноиндийски военен пункт.

— Мога ли да ви запозная? — запита Хагедорн.

И сетне представи тайния съветник Тоблер на неговия прислужник Йохан. Седнаха. Господин Кеселхут поръча коняк за всички.

Шулце се облегна удобно назад, огледа развълнувано и същевременно присмехулно добре познатото лице и каза:

— Доктор Хагедорн току-що ми разказа, че вие сте познавали тайния съветник Тоблер.

Господин Кеселхут не беше вече съвсем трезвен. Беше пил не толкова заради алкохола. Но като добросъвестен човек, той не беше забравил, че всекидневно трябва да харчи най-малко сто марки.

— Познавам тайния съветник дори отлично — заяви той и примигна от задоволство, поглеждайки към Шулце. — Ние сме почти винаги заедно.

— Навярно имате общи сделки? — запита Шулце.

— Навярно ли? — реторично запита Кеселхут. — Но моля ви се! Аз притежавам една цветуща параходна линия! Ние заседаваме заедно с него в управителния съвет. Направо един до друг!

— Дявол да го вземе! — извика Шулце. — Коя е тая линия?

— Не бих желал да говоря по въпроса — каза изискано Кеселхут. — Но не е най-малката, драги господине!

Пиха. Хагедорн остави чашата си, вдигна горната си устна и рече:

— Не разбирам нищо от спиртни напитки. Но този коняк, ако не се лъжа, има вкус на сапун.

— Точно тъй трябва да бъде — заяви Шулце. — В противен случай не струва.

— Бихме могли да пием и нещо друго — каза Кеселхут. — Господин оберкелнер, кое питие при вас няма вкус на сапун?

Обаче до масата беше пристъпил не келнерът, а директорът на хотела. Той запита младия човек, дали му харесват стаите.

— Е, да — каза Хагедорн. — Засега съм съвсем доволен.

Господин Кюне заяви, че това го правело щастлив. Сетне даде знак; и Джони и един келнер донесоха купа лед с бутилка шампанско и две чаши.

— По една глътка за добре дошли! — каза усмихнато директорът на хотела.

— А за мен няма ли чаша? — невинно запита Шулце.

Кюне се изчерви. Келнерът донесе трета чаша и наля.

Опитът да се пренебрегне Шулце излезе безуспешен.

— За ваше здраве! — извика весело той.

Директорът се изпари, за да се оплаче на портиера от последната си беда.

Шулце стана, чукна чашата си и я вдигна. Останалите посетители погледнаха недружелюбно към него.

— Да пием за това — каза той, — господин Кеселхут да успее да нареди със стария Тоблер нещо за моя млад приятел!

Йохан се кискаше под мустак.

— Ще наредя, ще наредя! — промърмори той и изпразни до дъно чашата си.

Хагедорн каза:

— Драги Шулце, ние не се познаваме отдавна. Но може би в този миг би трябвало да попитаме дали господин Кеселхут не би могъл да направи нещо и за вас?

— Идеята не е лоша — рече Шулце.

Йохан Кеселхут развеселено каза:

— Ще внуша на тайния съветник Тоблер да назначи и господин Шулце. Но какъв сте по професия вие?

— И аз съм специалист по рекламата — отговори Шулце.

— Хубаво би било да можехме да работим в един и същ отдел — рече Хагедорн. — Ние — Шулце и аз — се разбираме много добре. По отношение на пропагандата ще обърнем Тоблеровия концерн с главата надолу. Няма да му е излишно. От рекламите им, които виждал напоследък, просто може да ти се доплаче.

— Тъй ли? — запита Шулце.

— Такава дилетантска работа, че да ти настръхнат косите! — заяви младият човек. — Рекламният бюджет, с който разполага един концерн като тоя, позволява съвсем друг замах. Ще му покажем на Тоблер какви огън момчета сме ние! Впрочем симпатичен човек ли е той?