Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

Изведнъж Рой се уплаши. Може би си бе въобразил съвършенството на ръцете й и когато отново ги видеше, щеше да установи, че с нищо не се различават от ръцете на другите жени. Но ръцете на Джиневра наистина бяха съвършени. Изящни, грациозни и неземни. Пръстите взеха кристалното кълбо от него, сложиха го в отвореното чекмедже на шкафа за инструменти и сетне посочиха — досущ разперени, пърхащи криле на гълъб — седем други кристала, които бяха поставени върху черно кадифе в средата на масата, докато очите му бяха затворени.

— Нареди ги, както искаш — рече Джиневра. — И после аз ще изтълкувам схемата.

Предметите приличаха на кристалните снежинки, каквито се продаваха като коледна украса и бяха различни по размер.

Рой опита да се съсредоточи върху задачата, но очите му крадешком се плъзнаха към ръцете на Джиневра. Всеки път, когато ги погледнеше, дъхът му секваше. Пръстите му се разтрепериха и той се запита дали тя забелязва това.

Джиневра продължи с тълкуване на аурата му през призма, с карти таро и с руинически камъни, а приказните й ръце сякаш станаха още по-красиви. Той отговаряше механично на въпросите й, изпълняваше указанията и привидно слушаше мъдростите, с които тя го засипваше. Джиневра вероятно го мислеше за откачен или за пиян, защото говорът му беше нечленоразделен, а очите — замъглени, докато Рой все повече се опияняваше от ръцете й.

Той погледна виновно към Честър. Изведнъж почувства убеденост, че мъжът — вероятно съпругът на Джиневра — ядосано съзнава какви сладострастни желания възбуждат ръцете й. Но Честър не обръщаше внимание нито на Джиневра, нито на Рой. Плешивата му глава беше наведена и той почистваше ноктите на лявата си ръка с ноктите на дясната.

Рой беше сигурен, че дори Света Богородица не е имала по-изящни ръце от Джиневра, нито най-голямата прелъстителка в Ада — по-еротични пръсти. Ръцете на Джиневра бяха като чувствените устни на Мелиса Уиклън. Съвършени.

Тя взе торбичка с руинически камъни и отново ги хвърли.

Рой се запита дали ще събере смелост да я помоли да му гледа на ръка, за да докосне пръстите й.

Той потрепери от тази приятна мисъл и главата му се замая. Не можеше да излезе от овалната стая и да я остави да докосва други мъже с онези изящни, неземни ръце.

Рой бръкна под жилетката на костюма си, извади беретата от кобура на рамото си и каза:

— Честър.

Плешивият мъж го погледна и Рой го застреля в лицето. Честър се прекатури назад и тупна на пода.

Заглушителят трябваше скоро да бъде сменен. Беше се износил от употреба. Изстрелът отекна в стаята, но за щастие звукът не проникна отвъд стените.

Джиневра се бе вторачила в руиническите камъни на масата, когато Рой застреля Честър. Явно се бе вглъбила в тълкуването, защото когато вдигна глава и видя пистолета, на лицето й се изписа изненада.

Преди Джиневра да успее да вдигне ръце, за да се предпази и да го принуди да ги съсипе, което беше немислимо, той я застреля в челото. Тя падна по гръб на пода.

Рой прибра беретата, стана и заобиколи масата. Честър и Джиневра не мигаха. Бяха умрели веднага. Имаше малко кръв. Смъртта им беше бърза и безболезнена.

Както винаги, мигът беше тъжен и същевременно радостен. Тъжен, защото светът бе загубил двама духовно извисени човека, които бяха добри и далновидни. И радостен, защото Джиневра и Честър вече не трябваше да живеят в общество на непросветени и равнодушни хора.

Рой им завиждаше.

Той извади ръкавиците от вътрешния джоб на сакото си и ги надяна, подготвяйки се за предстоящата деликатна церемония.

Изправи стола на Джиневра и го доближи до масата, после нагласи мъртвата жена да седне. Главата й клюмна напред и брадичката докосна гърдите. Мънистата тихо изтракаха и паднаха като завеса, закривайки лицето й. Той вдигна ръцете й и ги сложи на масата.

Ръцете й. Привлекателни както в живота, така и в смъртта. Изящни. Елегантни. Прелестни.

Ръцете й отново му вдъхнаха надежда. Щом съвършенството съществуваше навсякъде, във всякаква форма, колкото и малка, дори в две ръце, тогава мечтата му за абсолютно съвършен свят може би един ден щеше да се осъществи.

Той сложи ръцете си върху нейните. Дори през ръкавиците, контактът беше наелектризиращ. Рой потръпна от удоволствие.

Преместването на Честър беше по-трудно, защото беше по-тежък. Но Рой успя да го сложи да седне на стола срещу Джиневра.

Той отиде в кухнята, разгледа съдържанието на бюфетите и килера и взе каквото му беше необходимо, за да довърши церемонията. Погледна и в гаража и намери инструментите, от които се нуждаеше. Занесе всичко в овалната стая и го постави върху шкафа на колела, където Джиневра държеше помощните си средства.