Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

Второто наблюдение се извършваше на километър и половина от първото. Осъществяваше се от микробус, маскиран като комерсиално превозно средство, което уж принадлежи на компания на име „Стъкларската магия на Джери“. Тъмните стъкла с еднопосочните огледала стигаха до фиктивната емблема на компанията.

Рой винаги се радваше, когато видеше екипи за наблюдение, защото по всяка вероятност бяха федерални, а не местни. Дискретното им присъствие показваше, че някой се интересува от социалната стабилност и спокойствието по улиците.

Когато ги съзреше, той обикновено се чувстваше в по-голяма безопасност и не толкова самотен.

Но тази нощ Рой не беше в настроение. Терзаеше го водовъртеж от негативни емоции. Тази нощ той не можеше да намери утеха в екипите за наблюдение, в добрата работа, свършена от Томас Съмъртън, нито в нещо друго, което този свят беше в състояние да му предложи.

Рой изпитваше потребност да намери истинската си същност, да отвори вратата в душата си и да застане лице в лице с космоса.

Той забеляза поща, пред която стоеше онова, което му трябваше — десетина очукани автомати за вестници.

Рой спря, слезе от колата и прегледа изданията. Не се интересуваше от „Таймс“, нито от „Дейли Нюз“. Онова, което търсеше, можеше да се намери само в алтернативната преса. Повечето публикации рекламираха сексуслуги или развлечения за възрастни. Той не обърна внимание на пикантните таблоиди. Сексът никога не задоволяваше напълно, ако душата търсеше съвършенство.

В множество големи градове се продаваше нетрадиционен вестник, който рекламираше природосъобразни храни, холистична медицина и спиритични въпроси, вариращи от прераждане до викане на духове.

В Лос Анджелис имаше три такива вестника.

Рой ги купи и се върна в колата.

Прелисти вестниците и прегледа само обявите. Различни гуру, мистици, психари, гледачи на таро, на ръка, лечители с акупунктура, с билки, спиритисти, тълкуватели на излъчването, консултанти по теорията за хаоса, водачи в миналото и други специалисти предлагаха услугите си.

Рой живееше във Вашингтон, окръг Колумбия, но поради естеството на работата си пътуваше из цялата страна. Беше посетил всички свещени места, където земята, досущ гигантска батерия, акумулираше огромни запаси от духовна енергия — Санта Фе, Таос, Удсток, Кий Уест, Спирит Лейк, Метеор Кратер и други. В онези святи пресечни точки на космична енергия той бе преживял вълнуващи неща, но отдавна подозираше, че и Лос Анджелис е неоткрито ядро на силна мощ. И сега изобилието на духовни водачи в обявите засили предположението му.

От многобройните варианти Рой избра „Мястото По Пътя“ в Бърбанк. Там предлагаха безброй методи за „намиране на егото и на окото на вселенската буря“, при това не от някакво неугледно помещение, а „в спокойната атмосфера на нашия дом“. Интересът му бе привлечен и от факта, че всички думи в името са написани с главни букви. Харесаха му и имената на собствениците — Джиневра и Честър, както и факта, че бяха достатъчно досетливи, за да се представят в обявата си.

Той погледна часовника си. Минаваше двайсет и един.

Рой взе телефона и им се обади.

— Аз съм Честър от „Мястото По Пътя“. С какво мога да ви услужа?

Рой се извини, че се обажда толкова късно, тъй като „Мястото По Пътя“ се намираше в дома им. Обясни, че изпада в духовна бездна и колкото е възможно по-скоро трябва да усети твърда земя под краката си. Честър го увери, че двамата с Джиневра изпълняват мисията си по всяко време на денонощието. Рой получи указания как да ги намери и пресметна, че в двайсет и два часа ще бъде пред вратата им.

Пристигна в двайсет и един и петдесет.

Привлекателната двуетажна къща в испански стил имаше покрив от керемиди и вдадени навътре прозорци с капаци. На фона на красивото панорамно осветление пищните палми и папрати хвърляха загадъчни сенки върху бледожълтата гипсова мазилка на стените.

Рой позвъни и забеляза стикер на компания за алармени системи. След миг по домофона се чу гласът на Честър.

— Моля, кой е?

Рой леко се изненада, че такава духовно извисена съпружеска двойка, с такъв талант, са намерили за необходимо да вземат мерки за сигурност. Но такова беше жалкото състояние на света, в който живееха. Дори мистиците бяха набелязани за мишена на престъпниците.

Усмихнат и дружелюбен, Честър покани Рой в „Мястото По Пътя“. Собственикът имаше голям корем, беше на около петдесет години, плешив и с тъмен слънчев загар посред зима. Приличаше на мечок и изглеждаше силен, въпреки туловището си. Беше облечен в сиво-кафяв панталон и риза в същия цвят с навити ръкави, под които се показваха мускулести, космати ръце.