Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

— Доскоро — каза той и затвори.

Включи телефона в компютъра, намиращ се в дипломатическото куфарче, запали двигателя и се свърза с „Мама“ във Вирджиния. Възложи й амбициозна задача — да издири Спенсър Грант в компютърните списъци на водоснабдителните, електрическите и газовите компании и на данъчните служби. Всъщност „Мама“ трябваше да претърси електронните файлове на всяка щатска, окръжна, областна и градска агенция, да проникне в потребителските досиета на всяка банка в Калифорния и — на национално ниво — да прерови Службата за социално осигуряване и Данъчната служба.

Накрая, след като съобщи, че ще се обади сутринта, за да види какви са резултатите от проучването на „Мама“, Рой затвори електронната верига към Вирджиния и изключи компютъра.

Мъглата се сгъстяваше и въздухът ставаше по-хладен с всяка изминала минута. Тримата мъже го чакаха на портата и трепереха.

— Да приключваме за тази вечер — каза Рой. — Утре ще продължим.

На лицата им се изписа облекчение. Кой знае къде можеше да ги отведе Грант следващия път.

Рой го потупа по гърба, окуражи ги и те се качиха в превозните си средства. Той искаше агентите му да са доволни от себе си. Всеки имаше право да бъде доволен от себе си.

Рой се качи в колата си, изкара я на шосето и започна да диша дълбоко и бавно. Вдишваше изпаренията с цвят на праскова на блаженото спокойствие и издишваше жлъчнозелената мъгла на гнева, напрежението и стреса.

Но още беше ядосан.

Тъй като обядваха късно, Спенсър измина цялата дълга отсечка през пустинята Мохаве, стигна чак до Барстоу и едва тогава отби от междущатската магистрала 15 и спря за вечеря. Поръча голям хамбургер, пържени картофи и малък ванилов млечен шейк за себе си. Вместо да си прави труда да вади консервите с кучешка храна от брезентовата чанта, той поръча още два хамбургера и голяма чаша вода за Роки, после се смили и купи втори ванилов шейк.

Спря в задната част на ярко осветения паркинг на „Макдоналдс“, остави двигателя включен, за да затопля форда и седна в багажното отделение, за да се нахрани, като се облегна на предната седалка и протегна крака. Роки облиза муцуна в очакване картонените кутии да бъдат отворени и колата да се изпълни с приятни ухания. Спенсър бе сгънал задните седалки, преди да тръгнат от Малибу, затова имаха достатъчно място.

Той разопакова хамбургерите на Роки и му ги даде. Когато извади от кутията своя хамбургер и отхапа, кучето вече бе изгълтало месото и по-голямата част от хлебчетата. Вторачи се с копнеж в сандвича на Спенсър и изскимтя.

— Това е мое — каза Спенсър.

Роки отново изскимтя. Не от уплаха или от болка, а сякаш искаше да каже: „Погледни колко съм симпатичен и ще осъзнаеш колко много искам онзи хамбургер.“

— Разбираш ли какво означава „мой“?

Роки погледна пакета с пържени картофи на коленете на Спенсър.

— И те са мои.

Кучето гледаше недоверчиво.

— Ето, това е твое — рече Спенсър и посочи неизядените хлебчета.

Роки тъжно погледна сухия хляб, после — сочния хамбургер.

Спенсър отхапа още едно парче, пийна ванилов млечен шейк и погледна часовника си.

— Ще настъпим газта и в девет часа отново ще бъдем на магистралата. До Лас Вегас остават двеста и петдесет километра. Ще стигнем в полунощ, дори ако не караме бързо.

Роки пак прикова поглед в пържените картофи.

Спенсър се смили и пусна четири резенчета върху опаковките от сандвичите.

— Бил ли си в Лас Вегас?

Картофите изчезнаха и Роки с копнеж се вторачи в останалите, които се подаваха от пакета.

— Опасен град. И имам лошото чувство, че нещата ще се влошат за нас, веднага щом пристигнем там.

Спенсър довърши хамбургера, пържените картофи и млечния шейк, без да даде нищо повече на кучето, което го гледаше укорително. Събра отпадъците и ги сложи в найлоново пликче.

— Искам да изясним нещо, приятелю. Онези, които я преследват, са адски силни и могъщи. И опасни. Не се колебаят да стрелят. За тях залогът трябва да е много висок.

Спенсър махна капачето на втория ванилов млечен шейк и Роки с интерес наклони глава на една страна.

— Виждаш ли? Запазих го за теб. Сега не се ли срамуваш от лошите си мисли за мен, когато не ти дадох още пържени картофи?

Спенсър сложи чашата на пода и я задържа, така че кучето да не я обърне.

Роки мълниеносно атакува млечния шейк, трескаво го излочи и след няколко секунди заби муцуната си навътре в чашата, търсейки още от вкусното питие.