Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

Те щяха да бъдат благодарни, ако забравеха тази среща. Щяха тихомълком да поправят външната си врата, да разчистят бъркотията и вероятно да стигнат до извода, че са били тероризирани от пласьори на наркотици, нахлули в погрешна къща, търсейки омразен конкурент.

Никой не подаваше оплакване срещу търговец на наркотици. Пласьорите на дрога в съвременна Америка бяха нещо като природните стихии. Беше по-разумно — и много по-безопасно — да подадеш гневно оплакване срещу ураган, торнадо или гръмотевична буря.

Възприемайки властното държание на кокаинов крал, Рой ги предупреди:

— Ако не искате да разберете как се чувства човек, когато му пръснат черепа, по-добре не мърдайте десет минути, след като си тръгнем. Зелински, ти имаш часовник. Мислиш ли, че ще можеш да отброиш десет минути?

— Да, разбира се — отговори Питър.

Мери не искаше да погледне Рой. Беше навела глава и той не виждаше великолепния й нос.

— Нали знаеш, че говоря сериозно? — обърна се Рой към съпруга й. — Ще бъдеш ли добро момче?

— Не желаем неприятности.

— Радвам се да го чуя.

Инстинктивната хрисимост на тези хора беше жалък коментар за бруталността в американското общество. И това потисна Рой.

От друга страна, тяхната отстъпчивост улесняваше задачата му.

Той тръгна след Дормон, Джонсън и Векио и излезе от къщата. Няколко пъти се обърна, но не видя лица на вратата или на прозорците.

Катастрофата бе предотвратена, макар и с риск.

Рой, който се гордееше с, общо взето, умерения си нрав, не можеше да си спомни откога не се бе ядосвал толкова много. Изгаряше от нетърпение да спипа Спенсър Грант.

Спенсър сложи в брезентова чанта няколко консерви с кучешка храна, кутия бисквити, нов кокал от необработена кожа, вода за Роки, купата му и една гумена играчка, която приличаше на хамбургер. После остави куфара и чантата до предната врата.

Кучето още проверяваше прозорците, но вече не така обсебено както преди. Беше завладяно от безименния ужас, който го бе събудил. Но сега се страхуваше от нещо по-прозаично и безобидно — безпокойството, което винаги го обземаше, когато усетеше, че ще правят нещо различно от установената практика. Роки изприпка след Спенсър, за да види дали се предприемат някакви тревожни действия, няколко пъти се приближи до куфара, подуши го и посети любимите си ъгълчета на къщата, въздишайки по тях, сякаш се съмняваше, че никога повече няма да има възможността да се порадва на удобствата им.

Спенсър взе портативния компютър от лавицата над бюрото и го сложи до брезентовата чанта и куфара. Беше го купил през септември и бе разработил собствени програми, докато седеше на верандата и се наслаждаваше на чистия въздух и успокояващото шумолене на есенните ветрове, разлюляващи клоните на евкалиптовите дървета. И сега, по време на странстванията си, щеше да има връзка с огромната американска информационна система.

Той отново се приближи до бюрото си и включи големия компютър. Записа на дискети някои от програмните продукти, разработени от него, включително онази, с която можеше да открива електронния подпис на подслушвача на телефонната линия, използван в диалог между компютри. Друга от програмите щеше да го предупреди, докато той проникваше неправомерно някъде, дали някой го проследява с помощта на сложно устройство.

Роки отново застана на прозореца, като ту ръмжеше, ту скимтеше.

Рой караше колата по хълмовете и каньоните в западната част на долината Сан Фернандо. Още не бе излязъл от мрежата на преливащите се един в друг градове, но между гроздовете светлини на предградията вече се забелязваха пространства от пълен мрак.

Този път щеше да действа по-предпазливо. Ако адресът, взет от отдел „Моторни превозни средства“ се окажеше дом на друго семейство, което като Зелински не бе чувало за Спенсър Грант, Рой предпочиташе да разбере това, преди да разбие вратата им, да ги тероризира с оръжие, да съсипе соса им за спагети и да рискува да бъде застрелян от разярен собственик, който може да се окаже въоръжен до зъби фанатик.

В тази епоха на неизбежен социален хаос нахлуването в частен дом — независимо дали със законни или фалшиви документи — беше много по-рисковано, отколкото в миналото. Обитателите можеше да са всякакви — педофили, почитатели на Сатаната или серийни убийци с канибалски наклонности, които се хранят от съдове, направени от човешки кости и чиито хладилници са пълни с разчленени трупове. В края на хилядолетието в лунапарка, наречен Америка, се разхождаха адски странни типове.