Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

Джаксън не се мръщеше много, нито твърде често на споразумението. Той беше фанатик на идеята да стане президент и без видеотеката, която разобличаваше всичките му най-сериозни политически съперници, нямаше никакъв шанс да припари до Белия дом.

Известно време Ив не се безпокоеше, че неколцина от политиците и властолюбците, чиято омраза си бе спечелила, ще се опитат да избягат от клетките, в които ги бе затворила. Ако я убиеха, те щяха да си навлекат най-грандиозната и мръсна поредица от политически скандали в историята. Нещо повече. Мнозина от онези слуги на народа бяха извършили достатъчно възмутителни безчинства, за да предизвикат улични бунтове, дори ако изпратеха федерални агенти с картечници да ги потушат.

Някои от най-упоритите твърдоглавци обаче не бяха убедени, че тя притежава копия на записите си из целия свят и съдържанието на лазерните дискове ще бъде излъчено в ефир няколко часа след смъртта й от различни — и в повечето случаи автоматични — източници. Но последните от тях се осъзнаха, когато Ив чрез сателит и кабелна телевизия проникна в домашните им телевизори, изолирайки всички други потребители, и им пусна части от заснетите престъпления. Седнали в спалните и кабинетите си, стъписани и ужасени чуха, че Ив излъчва кадрите в цял свят.

Компютърната технология беше чудесно нещо. Мнозина от твърдоглавците бяха със съпругите или с любовниците си, когато на телевизионните им екрани се появиха онези неочаквани, интимни предавания. В повечето случаи партньорките им бяха също толкова виновни или властолюбиви като тях и с готовност си затвориха устата. Но един влиятелен сенатор и един член на канцеларията на президента имаха съпруги, които демонстрираха странни морални ценности и отказаха да пазят в тайна наученото. Преди да започнат процедурите по разводите и публичните разкрития и двете бяха застреляни до различни банкови автомати в една и съща вечер. В резултат от трагедията националните знамена на правителствените сгради бяха спуснати за двайсет и четири часа и в Конгреса бе представен проектозакон, изискващ на банковите автомати да се поставят предупреждения, че са опасни за здравето.

Ив нагласи климатичната инсталация на най-високата степен. Само като си помислеше за израженията на онези жени, когато опря пистолета до главите им, й ставаше по-горещо от всякога.

До „Клоувърфилд“ оставаха още три километра и движението във Вашингтон беше ужасно. Искаше й се да натисне клаксона и да покаже среден пръст на някои от непоносимите тъпаци, които предизвикваха задръствания на кръстовищата, но трябваше да бъде дискретна. Не биваше да виждат втората дама на Съединените щати да показва среден пръст никому. Освен това Ив бе научила от Рой, че гневът е признак на безсилие. Гневът трябваше да бъде контролиран и трансформиран в онова единствено благородно чувство — състраданието. Лошите шофьори не искаха да предизвикват задръствания. Те просто не бяха достатъчно интелигентни, за да карат добре. Животът им вероятно беше некачествен в много отношения. Те заслужаваха не гняв, а състрадателно избавление от мъките на този свят.

Хрумна й да запише регистрационните им номера и по-късно да ги намери и да им даде идеалния подарък. Но Ив бързаше твърде много, за да бъде състрадателна, както й се искаше.

Тя изгаряше от нетърпение да стигне до „Клоувърфилд“ и да сподели добрата новина за щедростта на Тати. Чрез сложна верига от международни фондове и корпорации баща й, Томас Съмъртън, пръв заместник на главния прокурор на Съединените щати, й бе прехвърлил триста милиона долара, които й гарантираха толкова свобода, колкото и записите на лазерните дискове, с които се бе сдобила преди две години в онзи пълен с паяци бункер в Лас Вегас.

Най-умното нещо, което бе правила дотогава в поредицата от умни ходове, беше да не притиска Тати за пари преди години, когато му съобщи добрата новина. Вместо това Ив помоли да я назначи на работа в агенцията. Според Тати тя искаше работата в бункера, защото е лесна — нямаше какво толкова да прави, освен да седи, да чете списания и да взима по хиляда долара на година. Той допусна грешката да я помисли за не особено интелигентна скандалджийка на дребно.

Някои мъже разсъждаваха само с оная си работа. Том Съмъртън беше един от тях.

Преди много години, когато майката на Ив му беше любовница, Тати трябваше да прояви повече разум и да се отнесе по-добре с нея. Но когато тя забременяла и отказала да направи аборт, той я оставил. Коравосърдечна постъпка. В онези дни Тати е бил богат млад мъж и наследник на повече пари и макар че още не бил постигнал много политическа власт, имал големи амбиции. Лесно е можел да си позволи да се държи добре с Мамчето. Но когато тя го заплашила, че ще разкаже историята на медиите и ще очерни доброто му име, той изпратил двама главорези да я пребият и Мамчето едва не пометнала. И до края на живота си горкото Мамче остана огорчена и уплашена жена.