Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

Широката два и дълга двайсет и четири метра ивица блестеше, нажежена до бяло и кипеше като вулканична лава. Гъстата огнетечна маса клокочеше, бълбукаше, разпръскваше фонтани от червени и бели искри във въздуха и хвърляше отблясъци, които стигнаха чак до шевролета и осветиха снега в оранжево-червено.

Шумът беше невероятен, но след угасването на лъча настъпи пълна тишина, досущ вакуума в космоса.

Хората на агенцията изключиха прожектора.

— Карай — рече Ели.

Спенсър не осъзна, че е ударил спирачки.

Пикапът отново потегли. С лекота. Предпазливо мина покрай бърлогата на зверовете. Спенсър рискува и увеличи скоростта, защото в момента зверовете сигурно бяха уплашени до смърт.

— Господ да благослови Америка — с разтреперан глас каза той.

— Не. „Годзила“ не е от нашите.

— Така ли?

— Японска е.

— Японците имат сателит със смъртоносни лъчи?

— Усъвършенствана лазерна технология. И имат осем сателита в системата.

— Мислех, че искат да правят по-хубава телевизия.

Ели още работеше с клавиатурата, подготвяйки се за най-лошото.

— По дяволите, дясната ми ръка се схваща.

Спенсър видя, че тя е взела на прицел къщата.

— Съединените щати имат нещо подобно, но не знам кодовете, за да проникна в системата. Глупаците в Щатите го наричат „Свръхкосмически чук“, което няма нищо общо със способностите му. Само име, което са харесали от видеоигра.

— Ти ли измисли играта?

— Всъщност, да.

— А те са го превърнали в развлечение?

— Да.

— Виждал съм такова нещо.

Шевролетът мина покрай къщата. Спенсър не смееше да погледне към прозорците, за да не предизвика съдбата.

— И ти можеш да командваш секретен японски сателит на военната отбрана?

— Чрез МО.

— Министерството на отбраната.

— Японците не знаят, но американското Министерство на отбраната може да грабне мозъка на „Годзила“, когато поиска. Аз само използвам вратичките, които МО вече е инсталирало.

Спенсър си спомни нещо, което сутринта Ели бе казала в пустинята, когато той изрази изненада от възможността за сателитно наблюдение и го цитира:

— „Ще се изненадаш, ако разбереш какви неща има на небето. «Изненада» дори е меко казано.“

— И израелците имат такава система.

— Израелците!

— Да. Малък Израел. Но те ме тревожат най-малко от всички, които имат системата. Китайците. Само се замисли. Може би французите. Един Господ знае кой още я има.

Пикапът наближи края на къщата.

В страничното стъкло зад Ели зейна малка кръгла дупка и Спенсър усети как куршумът се заби в гърба на седалката му. Скоростта на куршума беше толкова висока, че стъклото леко се огъна, но не се счупи. Слава Богу, Роки енергично започна да лае, вместо да квичи от болка.

— Тъпи копелета — каза Ели и отново натисна „ENTER“.

От тъмното небе се спусна ярък лъч от синьо-бяла светлина, който светкавично превърна в пара ядро с диаметър два метра от двуетажната къща във викториански стил. Останалата част на сградата експлодира. Пламъци озариха нощта. Ако в рухващата къща имаше оцелели, те трябваше да се измъкват бързо, без да се притесняват да взимат оръжията и отново да се прицелват в шевролета.

Ели се поколеба.

— Не мога да рискувам да улучат сателитната чиния зад нас. Стане ли това, здравата ще загазим.

— А руснаците имат ли такова нещо?

— Това и още по-странни неща.

— По-странни неща?

— Затова всички други отчаяно искат да се сдобият със свой вариант на „Годзила“. Жириновски. Чувал ли си за него?

— Руски политик.

Ели отново наведе глава над клавиатурата, написа нови инструкции и каза:

— Жириновски и хората, свързани с него, са старомодни комунисти, които искат да управляват света. Само че този път те наистина са готови да го взривят, ако не постигнат целта си. Няма да има повече достойни поражения. И дори ако някой прояви достатъчно разум и изтреби фракцията на Жириновски, винаги и навсякъде има друг властолюбив фанатик, който се нарича политик.

На четирийсет метра вдясно от тях изскочи форд, който се криеше в горичката, спря напреки на алеята и препречи пътя им.

Спенсър удари спирачки.

Шофьорът на форда остана зад волана, но от задните врати излязоха двама мъже със свръхмощни пушки, заеха позиция за стрелба и насочиха оръжията.

— Залегни! — извика Спенсър и наведе главата на Ели под нивото на стъклото.

— Няма да го направят — недоверчиво каза тя.

— Ще го направят.

— Блокираха ли пътя?