Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

— Двама снайперисти и един форд.

— Не внимаваха ли в час?

— Стой долу, Роки.

Кучето отново се изправи, сложи лапи на предната седалка и развълнувано започна да клати глава.

— Долу, Роки! — извика Спенсър.

Кучето изскимтя, сякаш бяха засегнали чувствата му, но слезе на пода.

— На какво разстояние се намират? — попита Ели.

Спенсър рискува, надигна се за миг и погледна навън. В същия момент един куршум рикошира в рамката на прозореца, без да разбие стъклото.

— На около четирийсет метра.

Тя написа нещо и на екрана, вдясно от алеята за коли, се появи жълта линия. Беше дълга дванайсет метра и се извиваше към форда, но прекъсваше на метър-два от края на алеята.

— Не искам да изгори алеята за коли — каза Ели. — Гумите ще се разтопят, ако се опитаме да минем по нажежената земя.

— Може ли аз да натисна „ENTER“-а?

— Моля, заповядай.

Спенсър натисна клавиша, надигна се и присви очи, когато дъхът на „Годзила“ отново се спусна от небето. Земята се разтресе и от недрата й се надигна апокалиптичен грохот, сякаш планетата се разпадаше. Нощният въздух започна да вибрира оглушително и безпощадният лъч блесна по маршрута, очертан от Ели.

Преди „Годзила“ да превърне земята до половината на онези дванайсет метра в нажежена до бяло магма, двамата снайперисти пуснаха оръжията и се хвърлиха към превозното средство зад тях. Увиснаха на вратите на форда, а шофьорът подкара по замръзналото поле. Колата прегази оградата от бели дъски, прекоси ливадата и мина покрай първата конюшня. Когато лъчът на „Годзила“ угасна малко преди да стигне до алеята за коли и нощта отново стана тъмна и тиха, фордът продължаваше да се движи бързо в мрака, сякаш шофьорът възнамеряваше да кара, докато свърши бензинът.

Спенсър пое по селския път. Спря и погледна наляво и надясно. Нямаше други коли. Той зави надясно, към Денвър.

В продължение на няколко километра никой не каза нищо.

Роки пак се изправи, сложи лапи на предната седалка и се вторачи в пътя. Спенсър го познаваше от две години и знаеше, че кучето не обича да се обръща назад.

Ели притисна ръка до раната си. Спенсър се надяваше, че хората, които тя познаваше в Денвър, ще й окажат медицинска помощ. Лекарствата и медикаментите, поръчани по компютъра от различни фармацевтични компании, бяха останали в рейнджроувъра.

— По-добре да спрем в Копър Маунтин и да намерим друга кола. Хората от агенцията познават този шевролет.

— Добре.

Тя угаси компютъра и го изключи.

Планините бяха тъмни от вечнозелените растения и светлееха там, където имаше сняг.

Луната се намираше зад пикапа, а нощното небе пред тях бе осеяно с ярки звезди.

Ив Жаме мразеше Вашингтон, окръг Колумбия, през зимата. Всъщност тя мразеше Вашингтон през всички сезони. Вярно, за кратък период градът беше приятен — когато разцъфтяваха черешите, но през остатъка от годината беше противен. Влажен, пренаселен, шумен, мръсен и тероризиран от престъпност. Пълен със скучни, глупави и алчни политици, чиито идеали бяха в панталоните им. Градът не беше подходящ за столица и понякога Ив мечтаеше да премести правителството другаде, когато настъпеше моментът. Може би в Лас Вегас.

Докато шофираше в августовската жега, тя бе нагласила климатичната инсталация почти на най-високата степен и вентилаторите духаха силно. Студеният въздух вееше в лицето й и надигаше полата й, но въпреки това й беше горещо. Част от топлината, разбира се, нямаше нищо общо с деня. Ив беше толкова възбудена, че би спечелила дуел с бик.

Тя мразеше крайслера почти толкова, колкото и Вашингтон. Ив имаше толкова много пари и такова високо обществено положение, че би трябвало да кара мерцедес, ако не и ролс ройс. Но съпругата на един политик трябваше да внимава за външния си вид — поне още известно време. Не беше политически тактично да се движи в произведена в чужбина кола.

Бяха изминали осемнайсет месеца, откакто Ив се запозна с Рой Майро и разбра каква е истинската й съдба. От шестнайсет месеца беше омъжена за уважавания сенатор И. Джаксън Хейнс, който на изборите следващата година щеше да оглави националната партийна листа за кандидат президент. Това не беше безпочвено предположение. Вече бе уредено. Всичките му съперници щяха да се провалят в първичните избори по един или друг начин и щяха да го оставят сам, гигант на световната сцена.

Ив ненавиждаше И. Джаксън Хейнс и не му позволяваше да я докосва, освен на публични места. Дори за такива случаи имаше няколко страници с правила, които той трябваше да научи наизуст. Инструкциите определяха приемливите граници, отнасящи се до прегръдките, целувките по бузата и държането на ръка. Записите, които Ив имаше срещу него в скривалището си в Лас Вегас, показващи го да прави секс с четири момичета и момчета, по-малки от дванайсет години, й бяха гарантирали бързото приемане на предложението й за женитба и на строгите условия на поведение във взаимоотношенията им.