Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

Семейство Падракян — Боб, Джийн и осемгодишният им син Марк — седяха на малка маса до стената на пещерата. Боб пиеше ром с кока кола, Марк — лимонада, а Джийн нервно късаше салфетка и хапеше устни.

Фил се приближи до масата и стресна Джийн, за която беше непознат.

— Хей, Сали, изглеждаш страхотно — провикна се той, прегърна я и я целуна по бузата, сетне разроши косите на Марк.

— Как си, Пит? После ще те заведа да плуваме с шнорхели. Какво ще кажеш?

Накрая се ръкува с Боб и рече:

— Пази диета, инак ще пуснеш шкембе като чичо Морти. — Фил седна до тях и тихо добави: — Фазани и дракони.

Няколко минути по-късно, след като изпи чаша пина колада и крадешком огледа останалите посетители в бара, за да се увери, че никой от тях не проявява повече от обичайния интерес към семейство Падракян, Фил плати в брой сметката за всички питиета. Четиримата влязоха в хотела, бъбрейки за несъществуващи роднини. Минаха през фоайето и излязоха през задната врата. Доколкото Фил видя, никой не ги следеше или наблюдаваше.

Семейство Падракян бяха изпълнили указанията, дадени им по телефона. Бяха се облекли като наслаждаващи се на слънцето туристи от Ню Джърси, макар че Боб се бе престарал, като се бе издокарал с черни мокасини, черни чорапи и бермуди.

До входа на хотела се приближи екскурзионен микробус с големи прозорци и спря пред тях. На вратите на микробуса пишеше:

ВОДНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА КАПИТАН ЧЕРНАТА БРАДА

Отдолу бе нарисуван ухилен пират и с по-малки букви бе обяснено:

ПЛУВАНЕ С АКВАЛАНГИ, ДЖЕТОВЕ ПОД НАЕМ, ВОДНИ СКИ И ДЪЛБОКОВОДЕН РИБОЛОВ

Шофьорът слезе и отвори плъзгащата се врата, за да се качат. Той беше с бяла ленена риза, леки бели къси панталони и яркорозови платнени обувки със зелени връзки. Въпреки дългите си черни къдрици и сребърната обеца, той пак изглеждаше интелигентен и изпълнен с достойнство, какъвто беше и в униформата на капитан в дните, когато Фил служеше при него в полицията на Лос Анджелис. Черната му като мастило кожа изглеждаше още по-тъмна и лъскава от тропическата жега на Маями.

Семейство Падракян се качиха в микробуса, а Фил седна отпред, до шофьора, който сега бе известен на приятелите си като Роналд, или за по-кратко Рон, Труман.

— Страхотни обувки — рече Фил.

— Дъщерите ми ги избраха.

— Да, но и ти ги харесваш.

— Не мога да лъжа. Жестоки са.

— Сякаш танцуваше, когато слезе от микробуса. Фукаше се с тях.

Рон се ухили, потегли и каза:

— Вие, белите, винаги завиждате на движенията ни.

Рон говореше с толкова убедителен английски акцент, че Фил можеше да затвори очи и да види Биг Бен. В процеса на раздялата с карибската напевност Рон бе установил, че притежава талант за имитиране на акценти и диалекти. И сега той беше техният човек с хиляда гласове.

— Трябва да ви кажа, че сме уплашени до смърт от всичко това — нервно започна Боб Падракян.

— Сега сте в безопасност — успокои го Фил и се обърна, за да се усмихне окуражително на тримата бегълци.

— Никой не ни преследва, освен ако не ни наблюдават отгоре — каза Рон, макар че семейство Падракян може би не знаеха какво има предвид. — А това е малко вероятно.

— Искам да кажа — продължи Боб, — че ние дори не знаем кои сте, по дяволите.

— Ние сме ваши приятели — увери го Фил. — Всъщност, ако нещата се уредят така, както стана с мен, Рон и семейството му, ние ще бъдем най-добрите приятели, които сте имали.

— Повече от приятели — добави Рон. — Семейство.

Боб и Джийн изглеждаха недоверчиви и уплашени. Марк бе твърде малък, за да се притеснява.

— Не се тревожете — рече Фил. — Скоро всичко ще ви бъде обяснено.

Те спряха пред огромен търговски център и влязоха вътре. Минаха покрай десетки магазини. Тръгнаха по едно от не толкова оживените крила, стигнаха до врата, на която бяха нарисувани международните символи за тоалетна и телефони и се озоваха в дълъг коридор. Стълбището в дъното ги отведе надолу, до едно от големите товарни помещения на търговския център, където приемаха идващите стоки.

Две от четирите врати за камиони бяха отворени и вътре имаше превозни средства с доставки. Трима униформени служители от магазина за сирене, сушено месо и деликатеси бързо разтоварваха камион на четвърта платформа. Слагаха кашоните на ръчни колички, караха ги до товарния асансьор и не проявяваха интерес към Фил, Рон и семейство Падракян. На много от кашоните имаше надписи „Нетрайни стоки, да се държат в хладилник“.