Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

Шофьорът на камиона на първа платформа се появи от тъмното товарно помещение. Те се приближиха и той скочи на пода. Петимата се качиха в задната част на камиона. Шофьорът затвори вратата зад тях и след минута потегли.

Товарното отделение беше празно с изключение на купчината дунапренени подплати за мебели. Петимата седнаха върху тях. Не можеха да разговарят заради бръмченето на двигателя и тракането на металните прегради около тях.

След двайсет минути камионът спря. Моторът угасна. През предното стъкло блесна слънчева светлина. В небето се стрелкаха бели чайки. Фил долови миризмата на морска сол във въздуха.

— Сега малко ще вървим — каза той.

Къмпингът беше на около четиристотин метра от мястото, където слязоха от камиона. Боядисаната в жълто-кафяво каравана беше грамадна, но само една от множеството с такива размери, паркирани между палмите.

Дърветата лениво се поклащаха от влажния крайбрежен бриз. На стотина метра, досами разбиващите се вълни, два пеликана сковано крачеха напред-назад, сякаш изпълняваха древен египетски танц.

Ели беше една от тримата, които работеха с компютрите в хола на караваната. Тя стана и се усмихна, а Фил я прегърна и целуна, сетне нежно погали корема й и каза:

— Рон има нови обувки.

— Видях ги.

— Кажи му, че движенията му наистина са хубави с тези обувки. Това ще го накара да се почувства добре.

— Да, така е.

— Ще го накара да се почувства чернокож.

— Но той е чернокож.

— Е, да, разбира се.

Двамата се присъединиха към Рон и семейство Падракян, които бяха седнали в кухнята с формата на конска подкова със седем места.

Ели се настани до Джийн Падракян, поздрави я с добре дошла в този нов живот и стисна ръката й, сякаш й беше сестра, която не я бе виждала отдавна и докосването до нея беше утеха. Ели притежаваше особена сърдечност, която бързо предразполагаше новодошлите.

Фил я гледаше с гордост и обич. Дори малко й завиждаше за общителността.

Накрая, още вкопчил се в смътната надежда, че един ден може да се върне към предишния си живот и без да е в състояние да приеме новия, който му предлагаха, Боб Падракян каза:

— Но ние загубихме всичко. Добре, ще имам ново име, самоличност и биография. Но какво ще правим отсега нататък? Как ще си изкарваме прехраната?

— Бихме искали да работите с нас — отговори Фил. — Ако не желаете… тогава може да ви настаним на друго място и да ви дадем начален капитал, за да си стъпите на краката. Можете да живеете извън съпротивата. Дори ще ви уредим свястна работа.

— Но никога вече няма да намерите покой — добави Рон, — защото сега знаете, че никой не е в безопасност в този дързък нов световен ред.

— Ти и Джийн си навлякохте неприятности с тях заради отличните си компютърни умения — продължи Фил. — А на нас ни трябват колкото е възможно повече такива специалисти.

Боб се намръщи.

— Какво по-точно ще правим?

— Ние ги затрудняваме. Проникваме в компютрите им, за да разберем кой е в списъка на жертвите им. Когато е възможно, измъкваме набелязаните хора от неприятностите, преди гилотината да се е стоварила на главите им. Унищожаваме незаконните полицейски досиета на невинни граждани, чието единствено престъпление е, че отстояват мнението си. Има много работа.

Боб погледна двамата, които работеха с компютрите в хола на караваната.

— Изглежда, сте добре организирани и щедро финансирани. Замесени ли са чуждестранни пари? — Боб погледна многозначително Рон Труман. — Независимо какво става в тази страна сега или в близко бъдеще, аз още се смятам за американец и винаги ще бъда.

Рон заряза британския акцент и с провлачен луизиански говор каза:

— Аз съм американец до мозъка на костите си, Боб. — После заговори с акцента на кореняците от Вирджиния: — Знам наизуст всичко, написано от Томас Джеферсън. Преди година и половина не можех да цитирам нито едно изречение. Сега събраните му съчинения са моята библия.

— Финансираме се, като крадем от крадците — обясни Ели. — Фалшифицираме компютърните им файлове и прехвърляме на наши сметки парите им. В счетоводството им има много неотчетени приходи и повечето пъти те дори не разбират, че нещо е било откраднато от тях.

— Крадете от крадци — повтори Боб. — Какви крадци?

— Политици. Правителствени агенции с „черни каси“, които харчат за секретни проекти.

Бързото припкане на четири крачета извести появата на Убиец, който дотогава дремеше в спалнята. Кучето се завря под масата, като стресна Джийн и докосна краката на всички с опашката си, после сложи предните си лапи на коленете на малкия Марк.