Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

Но слънцето, разбира се, не експлодира и най-сетне, макар и постепенно, онези несравними ръце забавиха ритъма и спряха. Ив се насити на тялото си.

Тя стана от леглото и отиде в банята. Когато се върна, носеше две хавлии — влажна и суха — и кожата й вече не блестеше от благоуханните масла. С влажната кърпа Ив изтри черната гумена постелката, после внимателно я избърса със сухата и сложи завивките.

Рой се присъедини към нея. Ив легна по гръб. Той се изтегна пред нея. Тя беше още гола, а Рой — облечен, макар че по едно време разхлаби възела на вратовръзката си.

Нито един от двамата не направи грешката да коментира случилото се. Думите не можеха да опишат преживяването и биха превърнали почти религиозната одисея в нещо безвкусно и просташко. Рой вече знаеше, че всичко това се бе отразило добре на Ив. А що се отнасяше до него, през последните няколко часа той бе видял повече физическо съвършенство, отколкото през целия си живот.

След като известно време Рой съзерцава скъпоценното си отражение в огледалото на тавана, а Ив — своето, той започна да говори и нощта навлезе в нова фаза на общуване, почти толкова интимна, наситена с емоции и променяща живота, колкото предшестващата я физическа фаза. Рой говори за силата на състраданието, изяснявайки възгледите си на Ив. Каза й, че човечеството винаги се е стремяло към съвършенство. Хората биха издържали на непоносими болки, биха приели неописуеми лишения, биха поощрили жестоки бруталности и биха живели в постоянен и патетичен ужас, ако бяха убедени, че страданията им са цената, която трябва да платят по пътя към утопията, към рая на земята. Човек, мотивиран от състрадание и съзнаващ готовността на масите да страдат, можеше да промени света. Макар че той, Рой Майро, с веселите сини очи и добродушната усмивка, не вярваше, че притежава обаянието на бъде онзи водач на водачите, който ще поведе кръстоносния поход за съвършенство, но се надяваше да бъде добър служител на онази достойна личност.

— Аз паля свещички — каза той. — Една по една.

Рой говори няколко часа, а Ив вмъкваше многобройни въпроси и проницателни забележки. Той се развълнува, като видя колко е възбудена от идеите му — така, както беше от играчките и от опитните си ръце.

Тя се развълнува особено много, когато той обясни как едно духовно извисено общество трябва разшири дейността на доктор Кеворкян и състрадателно да подпомага самоунищожението не само на хора, склонни към самоубийство, но и на онези окаяни души, които страдат от дълбока депресия, предлагайки лесен изход на неизлечимо и хронично болните, на инвалидите, на недъгавите и на психично разстроените.

А когато Рой разясни идеята си за помощна програма за поощряване на деца самоубийци, внасяща състрадателно решение на проблемите на бебетата, родени с увреждания, Ив издаде няколко задъхани звуци, досущ като онези, които се бяха изтръгнали от нея по време на страстните й гърчения. Тя отново допря ръце до гърдите си, макар и този път, само за да успокои трескавото биене на сърцето си.

Гърдите на Ив изпълниха ръцете й и Рой не можа да откъсне очи от отражението в огледалото над него. За миг му се стори, че ще се разплаче при вида на шейсет процента съвършеното й лице и тяло.

Някъде преди зазоряване интелектуалните оргазми ги изпратиха в обятията на съня — нещо, което физическият оргазъм не можеше да стори. Рой беше толкова задоволен и изтощен, че не сънува нищо.

След няколко часа Ив го събуди. Вече се беше изкъпала и облякла.

— Никога не си била по-лъчезарна — каза той.

— Ти промени живота ми.

— И ти моя.

Макар че закъсняваше за работа в бетонния бункер, тя го закара до хотела му, където Прок, мълчаливият шофьор, бе оставил багажа му. Беше събота, но Ив работеше седем дни в седмицата. Рой се възхити на всеотдайността й.

Утрото беше ясно, а денят — хладен.

Преди Рой да слезе от колата, двамата се уговориха скоро да се срещнат, за да преживеят отново удоволствията на току-що отминалата нощ.

Той застана на входа на хотела и когато хондата на Ив се скри от погледа му, влезе вътре. Мина покрай администрацията, прекоси шумното казино и се качи с асансьора на трийсет и шестия и последен етаж на главната сграда.

Не си спомни как стигна дотам. Имаше чувството, че лети.

И през ум не му бе минавало, че издирването на онази кучка и на мъжа с белега ще го доведе до запознанство с най-съвършената жена. Съдбата беше странно нещо.

Вратите на асансьора се отвориха и Рой тръгна по дълъг коридор с мек мокет, обзаведен с френски антики от началото на деветнайсети век и с качествени картини от същия период.