Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

Валери се усмихна, извърна глава и огледа тъмната пустиня.

— А ти какво харесваш в мен? — попита Спенсър.

— Кучето ти.

— Роки е страхотен. Какво друго?

Тя го погледна и отговори:

— Имаш хубави очи.

— Наистина ли?

— Честни.

— Нима? Имах и хубава коса. Но сега главата ми е обръсната.

— Само на едно малко място.

— Какво правиш тук, в пустинята?

Валери се вторачи за миг в него, после отмести поглед встрани, без да отговори.

Но Спенсър нямаше намерение да я остави да се измъкне толкова лесно.

— Какво правиш тук? Ще продължавам да питам, докато повтарянето те побърка. Какво правиш тук?

— Спасявам те.

— Хитро. Питам, поначало какво правиш тук?

— Търся те.

— Защо? — учуди се Спенсър.

— Защото и ти ме търсиш.

— Но как ме намери, за Бога?

— Чрез спиритически сеанс.

— Не вярвам на всичко, което казваш.

— Имаш право. Беше на карти Таро.

— От кого бягаш?

Валери сви рамене. Пустинята отново привлече вниманието й.

— Предполагам, че от миналото — отговори тя.

— Пак се опитваш да ме объркаш.

— И по-точно от хлебарката.

— Бягаш от хлебарка?

— Така го наричам, защото това го вбесява.

Погледът на Спенсър се плъзна към платнището над главите им.

— Защо е това?

— Слива се с релефа на околността. Освен това материята разсейва светлината, затова няма да се видим ясно на инфрачервените прибори за наблюдение.

— Прибори за наблюдение?

— Очи в небето.

— Господ?

— Не. Хлебарката.

— Хлебарката има очи в небето?

— Той и хората му.

Спенсър се замисли върху това. Накрая рече:

— Не съм сигурен дали съм буден или сънувам.

— Понякога и аз не съм — каза Валери.

Небето в черно-белия свят беше пълно с очи и във въздуха летеше голям, бял бухал, който на лунната светлина хвърляше сянка с очертанията на ангел.

Страстта на Ив беше неутолима, а енергията й — неизчерпаема, сякаш всяко удължаване на изблика на екстаз я наелектризираше, вместо да я изтощи. Измина час, а тя беше все по-опиянена и по-красива.

Невероятното й тяло сякаш бе изваяно от скулптор и се зареждаше с енергия от неспирното, ритмично свиване и отпускане на мускулите, гърчене, мятане и тласкане. След като години наред бе експериментирала различни начини на самозадоволяване, Ив се радваше на гъвкавост, равняваща се на движенията на носител на златен олимпийски медал по гимнастика и карнавален акробат, съчетана с издръжливостта на впряг от северни кучета. Нямаше съмнение, че по време на усамотените си сеанси в леглото тя бе усъвършенствала всеки мускул на тялото си.

Въпреки изумителните пози и ексцентричните интимности, които правеше със себе си, Ив нито за миг не изглеждаше отблъскваща или смешна, а неизменно красива, от всеки ъгъл и дори в най-невероятните изпълнения.

На половината на втория час Рой беше убеден, че шейсет процента от чертите на този ангел са съвършени, преценявайки по най-строгите критерии. Другите трийсет и пет се приближаваха до съвършенството и само пет процента бяха посредствени.

Но нищо в Ив не беше грозно.

Рой беше сигурен, че скоро тя или ще престане да се самозадоволява, или ще припадне от изтощение. Но в края на втория час Ив сякаш изпитваше повече апетит отколкото в началото. Силата на чувствеността й бе толкова завладяваща, че всяко музикално изпълнение се променяше под въздействието на хоризонталния й танц, докато накрая всички, дори творбите на Бах, звучаха така, сякаш бяха специално композирани за порнографски филм. От време на време тя подаваше команди на осветлението да се усили или да намалее и всеки път изборът й беше най-подходящият за следващата поза.

Ив се възбуждаше, гледайки се в огледалата. Множеството образи подскачаха нагоре-надолу из цялата спалня и Ив сигурно имаше чувството, че изпълва вселената със свои копия. Огледалата сякаш бяха вълшебни и предаваха възбудата й на всяко отражение, сетне обратно в динамичната й плът, зареждайки я с еротична енергия.

През третия час батериите на някои от любимите й играчки се изтощиха, скоростите на други се повредиха и Ив отново се отдаде на сръчността на собствените си ръце, които приличаха на живи същества. Ръцете й се движеха с такава трескава страст, че не можеха да се занимават само с едно от съкровищата на тялото й. Непрекъснато се плъзгаха по пищните извивки, масажираха и галеха различни прелести. Приличаха на двама умиращи от глад гости на разкошен коктейл, подготвен да отпразнува предстоящата битка между доброто и злото и разполагаха само с няколко ценни секунди, за да се натъпчат, преди всички да бъдат унищожени от взрива на слънцето.