Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

Но никой мъж не бе въздействал на Ив. Всъщност тя дори можеше да мине и без тях. Привличаха я само онези, от които можеше да измъкне пари или да научи триковете за домогване и укрепване на власт. Крайната й цел беше да стане изключително богата и не да я обичат, а да се страхуват от нея. Тоталният контрол и властта да се разпорежда с живота и смъртта на другите бяха безкрайно по-възбуждащи от тялото или ласките на който и да е мъж.

Но въпреки това, когато бе представена на Рой Майро, Ив почувства нещо необикновено. Сърцето й трепна. Изпита лека дезориентация, която съвсем не беше неприятна.

Онова, което Ив почувства, не можеше да бъде наречено желание. Нейните желания бяха стриктно категоризирани и класифицирани и периодично задоволявани и всяко едно от тях се постигаше с математическа изчисления по строго спазван график. Тя нямаше време за спонтанност нито в бизнеса, нито в личния си живот и всяка намеса на непланирана страст беше отблъскваща за нея.

Но Ив несъмнено почувства нещо, като видя Рой Майро. И с всяка изминала минута, докато обсъждаха разговора между Грант и Давидович и слушаха записа, интересът й към него се засилваше. През тялото й премина непозната тръпка на приятно предчувствие и тя се запита как ще се развият събитията.

Не можеше да реши кои качества на този мъж вдъхновяват интереса й. Той беше приятен на вид и имаше весели сини очи, закръглено лице и мила усмивка, но съвсем не беше красавец в традиционния смисъл на думата. Имаше седем-осем излишни килограма, беше някак блед и не изглеждаше богат. Беше облечен като религиозен поклонник, който раздава библии от врата на врата.

Майро я помоли няколко пъти да пусне записа, сякаш там се съдържаше улика, която изисква внимателно обмисляне, но Ив знаеше, че той е зает с мисли за нея и пропуска нещо.

За Ив и Рой, Боби Дюбоа престана да съществува. Въпреки туловището, физическата му непохватност и колоритното и неспирно бърборене Дюбоа вече не представляваше интерес за тях.

След като многократно изслушаха записа, Майро започна да го увърта и заяви, че засега не може да направи нищо по въпроса с Грант, освен да чака мъжът с белега да се появи, небето да се проясни, за да започне сателитното издирване, специалните екипи да намерят нещо, агентите да разследват други аспекти на случая и да му се обадят. Сетне попита Ив дали е свободна за вечеря.

Тя прие поканата с нехарактерна липса на свенливост. Ив изпитваше все по-засилваща убеденост, че онова, което я привлича в този мъж, е тайната му сила, разкриваща се само в самоувереността на приятната му усмивка и в онези сини като небето очи, излъчващи единствено смях, сякаш той винаги знаеше, че ще се смее последен.

Макар че получи кола от агенцията за престоя си в Лас Вегас, Майро потегли с личния си автомобил към любимия й ресторант на Фламинго Роуд. По надвисналите облаци танцуваха очертанията на море от неонови светлини и нощта сякаш беше изпълнена с вълшебства.

Ив очакваше, че ще го опознае по време на вечерята и няколкото чаши вино и когато стигнат до десерта, ще разбере защо я интригува. Но умението му да разговаря се равняваше на външността му — достатъчно приятно, но съвсем не хипнотизиращо. Думите, държанието, жестовете и погледите му не доближиха Ив до прозрението за странното й влечение.

Когато излязоха от ресторанта и тръгнаха по паркинга към колата й, тя беше отчаяна и объркана. Не знаеше дали да го покани в дома си или не. Не искаше да се люби с него. Не чувстваше сексуално желание. Разбира се, някои мъже разкриваха истинската си същност по време на половото сношение, но тя не искаше да го прави с Рой — да се поти, да извърши цялата онази отвратителна процедура и пак да не разбере защо той я интригува.

Ив бе изправена пред дилема.

После, когато се приближиха до колата й, Рой Майро направи най-неочакваното и невероятно нещо, което Ив бе виждала през трийсет и трите си години на скандални преживявания.

Дълго, след като се измъкна от форда и се прехвърли в рейнджроувъра, Спенсър се събуди и видя купчина тръни, които вятърът носеше покрай тях. На светлината на фаровете подскачаха сенките на мескити и кактуси.

Спенсър обърна глава наляво и видя, че Валери седи зад волана.

— Здрасти.

— Здрасти.

— Как се озова тук?

— Твърде сложно е, за да ти го обясня в момента.

— И аз съм сложен.

— Не се съмнявам.

— Къде отиваме?

— Надалеч.

— Хубаво.

— Как се чувстваш?