Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

Понякога Рой се изненадваше, че е в състояние да прекарва толкова много време с Дюбоа, но въпреки това устояваше на силното си желание да извърши убийство от състрадание.

— Онзи негодник е хитър. Подкара из лунапарк „Спейспорт“ — каза Дюбоа и поведе Рой към стаята за сателитно наблюдение. — А кучето му непрекъснато клатеше глава като онези играчки, които хората слагат на задното стъкло на колите си. Да не би да има парализа?

— Не знам — отговори Рой.

— Дядо ми имаше куче с парализа. Казваше се Скутер, но му викахме Изтребител, защото пърдеше адски силно. Говоря за кучето, не за дядо ми.

— Естествено.

Двамата стигнаха до вратата в дъното на коридора.

— Изтребител получи парализа през последната година от живота си — продължи Дюбоа, сложил ръка на дръжката на вратата. — Разбира се, тогава беше много стар, затова болестта не беше изненада. Трябваше да видиш как трепереше. Жестоко. Когато вдигнеше крак да пусне една вода, всички тичахме да се крием. Искаше ни се да избягаме някъде надалеч.

— Струва ми се, че би трябвало да го приспите с инжекция — каза Рой, когато Дюбоа отвори вратата.

Двамата влязоха в стаята за сателитно наблюдение.

— Не. Изтребител беше добро старо куче. Ако си бяха сменили ролите, никога нямаше да застреля дядо.

Рой наистина беше в добро настроение. Беше в състояние часове наред да слуша Боби Дюбоа. Центърът за сателитно наблюдение беше дванайсет на осемнайсет метра. Само пред два от дванайсетте компютъра седяха служители, които имаха слушалки и мърмореха в микрофоните, докато гледаха информацията на екраните. Трето техническо лице изучаваше с лупа няколко големи фотографски негативи.

На една от двете по-дълги стени имаше огромен екран, на който се прожектираше карта на света с климатичните условия в цялата планета.

На екрана примигваха червени, сини, бели, жълти и зелени светлини, показващи местонахождението на десетки сателити. Много от тях бяха електронно-комуникационни апаратури, предаващи телефонни, телевизионни и радиосигнали. Други излъчваха информация за топографията, петролните залежи, метеорологията, астрономията, международния шпионаж и наблюденията, извършващи се в Съединените щати, наред с многобройни други задачи.

Собствениците на сателитите варираха от публични корпорации до правителствени агенции и военни служби. Някои бяха собственост на други държави или на институции с бази извън бреговете на Съединените щати. Но независимо от притежателя или от произхода, всеки сателит, показан на екрана, можеше да бъде използван от агенцията и законните оператори обикновено не разбираха, че някой е проникнал в системите им.

— От лунапарк „Спейспорт“ копелето подкара из пустинята и нашите момчета не бяха екипирани да го проследят.

— Изпратихте ли хеликоптер?

— Времето бързо се влоши. Дъждът беше пороен, сякаш едновременно пикаеха всички небесни ангели.

Дюбоа натисна едно копче и картата на света изчезна от екрана. На нейно място се появи картина от сателит, наблюдаващ Орегон, Айдахо, Калифорния и Невада. Гледани отвисоко, границите на четирите щата се виждаха неясно, затова бяха очертани с оранжеви линии.

Западен и Южен Орегон, Южен Айдахо, северните и централните части на Калифорния и целият щат Невада бяха забулени в гъсти облаци.

— Има директно сателитно захранване. След триминутно забавяне дигиталният код отново се превръща в образ — каза Дюбоа.

В облаците над източните райони на Невада и Айдахо проблясваха светлини. Рой знаеше, че това са светкавици. Картината беше странна и красива.

— В момента бурята вилнее само в източния край на студения фронт. С изключение на изолирани превалявания, времето е тихо чак до Орегон. Но не можем да продължим издирването дори с инфрачервени прибори. Това би било все едно да се опитваме да видим дъното на чиния, пълна с гъста супа.

— Кога ще се изясни? — попита Рой.

— По високите места духа силен вятър, който придвижва студения фронт на югоизток, затова преди зазоряване ще имаме ясна картина на цялата пустиня Мохаве и околността.

Сателитът можеше да предава ясен образ на обект на наблюдение, който чете вестник. Виждаха се дори заглавията на статиите. Но в ясно време и в ненаселена пустиня, където няма животни, големи колкото човека, намирането и идентифицирането на движещ се предмет с размера на форд експлорър, нямаше да е лесно, защото територията беше огромна. Но въпреки всичко и това можеше да се направи.