Дийн Кунц - Тъмните реки на сърцето

Валери отново се засмя.

— Ще ти купя нов кокал от необработена кожа.

— Много мило от твоя страна.

— Адски интересно.

— Да, определено.

— Всичко е толкова реално.

— На мен ми се струва нереално.

Макар че Спенсър остана предимно пасивен по време на процеса, измъкването от предпазния колан му причини толкова силен световъртеж, че видя три жени и три сенки на всичко, което се намираше в колата.

Уплаши се, че ще припадне, преди да е имал възможността да изрази чувствата си, и бързо заговори:

— Ти си истински приятел. Наистина. Идеалният приятел.

— Ще видим дали ще станем приятели.

— Ти си единственият ми приятел.

— Добре, приятелю, сега идва най-трудното. Как да те измъкна от тази развалина, като си безпомощен?

— Грешиш.

— Мислиш ли?

— Някога бях военен рейнджър. И ченге.

— Да, знам.

— Знам тае-куон-до.

— Може да ни послужи, ако ни нападне шайка нинджи. Но в момента можеш ли да ми помогнеш да те измъкна оттук?

— Горе-долу.

— Трябва да опитаме.

— Добре.

— Можеш ли да повдигнеш крака и да ги преместиш към мен?

— Не искам да безпокоя плъха.

— Тук има плъх?

— Мъртъв е, но… нали знаеш.

— Разбира се.

— Много ми се вие свят.

— Тогава почини си за минута.

— Много, много ми се вие свят.

— Не се вълнувай.

— Довиждане — каза Спенсър и се предаде на черния водовъртеж, който го обгърна и понесе.

…Отвъд задната врата на хамбара има малък коридор. Влизам. Тъмно е. Няма прозорци. Малката зелена лампа на алармената система ми осигурява достатъчно светлина, за да видя, че съм сам в коридора. Не затварям вратата след себе си, а я оставям открехната, както я заварих.

Подът изглежда черен, но всъщност е от лакиран чам. Вляво има баня и стая, където са складирани материали за рисуване. Вратите едва се забелязват на слабата зелена светлина, досущ неземно сияние в сън. Вдясно е кабинетът, а отпред, в дъното на коридора, е вратата на голямата галерия, откъдето зигзагообразно стълбище води към ателието на баща ми. Помещението горе заема целия втори етаж и има обърнати на север прозорци, под които е паркиран шевролетът.

Заслушвам се, но не чувам никакъв звук.

Никой не говори и не диша.

Електрическият ключ за осветлението е вдясно, но аз не го докосвам.

Отварям вратата на банята и влизам. Чакам да чуя звук, да доловя движение или да усетя удар. Нищо.

В склада също няма никой.

Тръгвам по дясната страна на коридора, тихо отварям вратата на кабинета и прекрачвам прага.

Неоновите лампи на тавана не са запалени, но има друга светлина — там, където не би трябвало да бъде. Жълта и неприятна. Мъглява и странна. От загадъчен източник в отсрещната страна на стаята.

В средата на правоъгълното помещение има дълга маса. Два стола. И шкаф с пет чекмеджета.

Сърцето ми бие толкова силно, че ръцете ми се разтреперват. Свивам пръсти в юмруци, опитвайки да се овладея.

Решавам да се върна в къщата, да си легна и да заспя.

Сетне изведнъж се озовавам до шкафа, макар че не си спомням да съм пристъпил в тази посока. Изглежда, съм извървял онези двайсет крачки в състояние на внезапно обзел ме сън. Нещо или някой ме призовава да вървя напред. Сякаш съм под хипноза и се подчинявам на безмълвна команда.

Заставам пред шкафа от чам, който се простира от пода до тавана и от единия до другия ъгъл на широката четири квадратни метра стая. Шкафът има три двойни високи и тесни врати.

Средната е отворена.

Отвъд вратите не би трябвало да има нищо друго, освен лавици, а на тях — кутии със стари квитанции за данъци, писма и документи.

Тази нощ лавиците, съдържанието им и задната стена на чамовия шкаф са отместени на около метър и половина назад в тайник — скрита стая, който виждам за пръв път. Противната жълта светлина идва от място отвъд шкафа.

Пред мен се намира същината на всички момчешки фантазии — таен проход към свят на опасности и приключения, към далечни звезди, към самия център на земята, към владения на тролове или пирати, или интелигентни човекоподобни маймуни, или роботи, към бъдещето или към епохата на динозаврите. Стълбица към загадъчността, тунел, през който мога да тръгна към героични приключения или спирка по пътя на странна магистрала, водеща към непознати измерения.

Накратко, развълнуван съм от мисълта за екзотичните пътешествия и вълшебните открития, които вероятно ме очакват. Но инстинктът бързо ми подсказва, че в края на прохода има нещо по-странно и смъртоносно от извънземен свят или тъмница. Искам колкото е възможно по-бързо да се върна в безопасност под завивките. Извратената съблазън на ужаса и неизвестността ме напуска и изпитвам внезапно желание да изляза от този кошмар наяве и да се впусна в не толкова опасните владения на съня.