Дийн Кунц - Гръмотевичният дом

По прозореца барабанеше дъжд и закриваше извиваните от вятъра дървета и черните облаци.

— Господи! — възкликна сестрата с посивяло лице. — Горкото ми дете.

— Бяха ли дадени под съд? — запита Макгий.

— Да. Областният прокурор мислеше, че няма да спечели делото, ако ги обвини в предумишлено убийство, тъй като имаше много смекчаващи вината обстоятелства като уискито и факта, че Джери е нанесъл първия удар, с който е пукнал устната на Харч. Така или иначе Харч получи присъда от пет години затвор за непредумишлено убийство.

— Само пет години? — учуди се госпожа Бейкър.

— И аз си мислех, че ще получи доживотна присъда. — У Сюзан се беше върнала горчивината от деня, когато бе чула съдията да чете присъдата.

— А останалите трима? — заинтересува се Макгий.

— Бяха осъдени за нанасяне на телесна повреда като съучастници на Харч, но тъй като нямаха предишни закононарушения и произхождаха от добри семейства, а и никой от тях не бе нанесъл смъртоносните удари — затова присъдите бяха условни.

— Безобразие! — възмути се сестрата.

Макгий не беше пуснал ръката на Сюзан и тя се радваше, че я държи.

— Разбира се — допълни тя, — и тримата веднага бяха включени от Брайърстед. А и по странен начин съдбата сама наказа Паркър и Джеликоу. И двамата се бяха записали в подготвителния курс по медицина в Брайърстед и успели да изкарат последната му година в друг университет, но след това бързо разбрали, че никой сериозен медицински факултет не е склонен да приеме изявени в углавно отношение студенти. Мъчили се цяла година, подавали молби навсякъде, докато накрая успели да се запишат незабелязано в медицинския факултет на определено второкласен университет. Вечерта, когато им съобщили, че са приети, започнали да пият по този повод, напили се като свине и двамата загинали в автомобилна злополука, когато Паркър загубил контрол върху колата и тя се преобърнала два пъти. Навярно би трябвало да ми е неудобно, че го казвам, но изпитах облекчение и благодарност, когато разбрах какво им се е случило.

— Разбира се — одобри госпожа Бейкър. — Това е съвсем естествено. Няма от какво да се срамувате.

— Какво стана с Ранди Лий Куинс? — попита Макгий.

— Не съм чувала нищо за него. И не ме интересува… доколкото и той е страдал.

Светът отвън се разтресе от две светкавици, последвани от гръмотевици, които блеснаха и проехтяха една след друга. За миг и тримата, Сюзан, Макгий и госпожа Бейкър, останаха загледани в прозореца, в който дъждът бе започнал да бие още по-силно.

Тогава сестрата реши да коментира:

— Това е страховита история, направо ужасна. Не съм сигурна обаче какво общо има тя с припадъка ви в коридора преди малко.

Преди Сюзан да успее да обясни, се намеси Макгий:

— Явно човекът, който е излязъл от асансьора пред инвалидния стол на Сюзан, е бил един от членовете на брайърстедското братство.

— Да — кимна тя.

— Кой беше — Харч или Куинс?

— Ърнест Харч.

— Невероятно съвпадение — възкликна докторът, като за последен път притисна ръката й, преди да я пусне. Тринайсет години след събитието и с цял континент между вас и мястото, където сте се видели за последен път.

— Но може и да грешите — намръщи се госпожа Бейкър.

— О, не — рязко тръсна глава Сюзан. — Аз никога няма да забравя това лице. Никога.

— Но той не се казва Харч — възрази сестрата.

— Харч се казва.

— Не. Името му е Ричмънд. Бил Ричмънд.

— Тогава явно си е променил името.

— Струва ми се, че не биха разрешили на осъждания престъпник да променя името си — усъмни се госпожа Бейкър.

— Нямах предвид да си го е променял по законен път — Сюзан бе смутена от нежеланието на сестрата да приеме истината. Това си беше Харч.

— За какво е в болницата той? — обърна се Макгий към Телма Бейкър.

— Утре ще го оперират — отвърна тя. — Доктор Витески ще отстрани две доста големи кисти от кръста му.

— От гръбначния стълб ли?

— Не. Обикновени мастни образувания. Но доста големи.

— Доброкачествени ли са? — попита Макгий.

— Да. Но предполагам, че са доста дълбоки, тъй като са започнали да го притесняват.

— И е постъпил тази сутрин?

— Точно така.

— А името му е Ричмънд. Сигурна ли сте?

— Да.

— Но той беше Харч — настоя Сюзан.

Сестрата свали очилата си и ги остави да се люлеят на верижката около врата й. Почеса нос и озадачено погледна младата жена:

— На колко години беше този Харч, когато е убил Джери Стийн?