Дийн Кунц - Гръмотевичният дом

Госпожа Бейкър я избута до края на дългия централен коридор, после обърна и тръгна назад. Макар Сюзан да бе започнала да се уморява, настроението й бе сравнително добро. Днес се чувстваше по-добре от вчера, този следобед — по-добре от сутринта. Бъдещето й от ден на ден започваше да изглежда по-добро.

Не след миг настроението й се смени с ужасяващата рязкост на пушечен изстрел.

Докато минаваха между вратите на асансьора и стаята на сестрите — те бяха една срещу друга в средата на коридора, — един от асансьорите спря и от него излезе човек, който стъпи точно пред инвалидния стол. Беше пациент с пижама на сини и бели райета, тъмнокафяв халат и кафяви чехли. Госпожа Бейкър спря стола, за да може той да премине. Когато Сюзан видя кой е той, едва не изкрещя. Искаше да изкрещи, но не можа. Бе скована от страх, който стегна гърдите и запуши гърлото й.

Той се казваше Ърнест Харч. Беше с ъглесто телосложение, квадратно лице, изсечени черти и сиви очи с вид на нечисти парчета лед.

Когато свидетелства против него в съда, той се бе взрял в нея със смразяващия си поглед и не бе снел очите си дори за миг. Тя ясно бе разчела посланието в заплашителния му израз: „Много ще съжаляваш, че си свидетелствала.“

Но това бе станало преди тринайсет години. Междувременно бе взела предпазни мерки, за да е сигурна, че той няма да я намери, когато излезе от затвора. Вече отдавна бе престанала да се оглежда зад гърба си.

И ето го сега тук.

Погледна я както бе седнала безпомощно в инвалидния стол и от смразяващия му поглед пролича, че я е познал. Въпреки изминалите години, въпреки отслабването, което я бе променило през последните три седмици, той разбра коя е тя.

Само секунда-две бяха минали, откакто вратите на асансьора се бяха затворили, а вече й се струваше, че е стояла лице в лице с Харч поне петнайсет минути. Нормалният ход на времето се бе преобразил в пълзене на охлюв.

Харч й се усмихна. За всеки друг усмивката му би изглеждала невинна, дори приятелска. Но тя съзря омраза и заплаха в нея.

Ърнест Харч бе завеждащият изпитанията в братството, в което Джери Стийн бе искал да встъпи. Ърнест Харч бе убил Джери. Но не случайно. Умишлено. Хладнокръвно. В Гръмотевичния дом.

А сега, все така усмихнат, намигна на Сюзан.

Предизвиканата от страх парализа малко я поотпусна и тя някак намери сили да се изправи от стола и да стъпи на крака. Направи една стъпка, като се опитваше да се махне от Харч, да избяга, и чу удивения възглас на госпожа Бейкър. Направи втора крачка с чувството, че ходи под вода, и тогава краката й се подгънаха и тя започна да пада, но някой я подхвана тъкмо навреме.

Всичко около нея започна да се върти, да трепти и да притъмнява, но тя усети, че тъкмо Ърнест Харч й се е притекъл на помощ. Беше в ръцете му. Вдигна очи към лицето му, лице голямо като луна.

После известно време около нея имаше само мрак.

— В опасност? — повтори доктор Макгий с озадачен вид. Госпожа Бейкър, която седеше до долния край на леглото, се намръщи.

Сюзан бе впрегнала всичките си сили в опит да изглежда спокойна и убедителна. Имаше достатъчно самообладание, за да прецени, че никога не биха възприели сериозно една истерична жена — особено истерична жена, която се съвземаше след нараняване в главата. Беше съвсем вероятно да я помислят за объркана или за страдаща от халюцинации. А мнението на Джефри Макгий за верността на разказа й бе от жизненоважно значение.

Беше се събудила в леглото в болничната си стая едва няколко минути, след като бе припаднала в коридора. Когато се свести, докторът измерваше кръвното й налягане. Търпеливо го бе оставила да я прегледа, преди да му каже, че се намира в опасност.

Сега той стоеше до леглото й опрял ръка на-преградата, а стетоскопът се люлееше около врата му.

— В опасност от какво?

— От онзи мъж — каза Сюзан.

— Какъв мъж?

— Мъжът, който слезе от асансьора.

Макгий погледна към сестрата.

— Той е лежащо-болен тук — обясни тя.

— И вие мислите, че той по някакъв начин ви застрашава? — Макгий явно още бе озадачен.

Като опипваше яката на пижамата си, Сюзан попита:

— Доктор Макгий, спомняте ли си какво ви казах за някогашния си приятел Джери Стийн?

— Разбира се, че си спомням. Той е бил младежът, с когото вие сте били почти сгодени.

Тя кимна.

— Онзи, който е умрял при изпитанията за встъпване в братството — добави Макгий.

— О, така ли? — със съчувствие в гласа се обади госпожа Бейкър. Тя сега за пръв път чуваше за Джери. — Това е наистина ужасно.