Дийн Кунц - Древният враг

Тал Уитман, Франк Отри и още двама души отидоха с една патрулна кола до мястото и взеха оставените фургони. По такъв начин се ограничаваше разпространението на евентуално заразяване.

Инсталираха радиостанцията в един ъгъл на фоайето на хотел Хилтоп. Изпратиха съобщение до щаб-квартирата в Санта Майра и получиха отговор. Сега, ако се случеше нещо с телефоните, нямаше да бъдат напълно изолирани.

След един час, единият от генераторите бе свързан с мрежата на уличните лампи от западната страна на Скайлайн роуд. Другият бе съединен с електрическата инсталация на хотела. Вечерта, ако захранването бъдеше изключено по тайнствен начин, генераторите щяха да се задействат автоматически. Тъмнината нямаше да трае повече от една-две секунди.

Брайс бе уверен, че дори техният неизвестен неприятел нямаше да може да отвлече някоя жертва толкова бързо.

Джени Пейдж започна сутринта с едно незадоволително измиване с мокра гъба, последвано от напълно задоволителна закуска от яйца, шунка, препечени филийки и кафе.

После, придружена от трима тежко въоръжени мъже, тя отиде по улицата до своята къща и взе оттам чисти дрехи за себе си и Лайза. Отби се и в службата си, откъдето взе един стетоскоп, един апарат за измерване на кръвно налягане, памук, марля, шини, бинтове, турникети, антисептични и болкоуспокояващи средства, спринцовки, антибиотици и други инструменти и материали, които щяха да й бъдат нужни да оборудва извънредна амбулатория в един ъгъл на фоайето на хотел Хилтоп.

Сградата бе притихнала.

Полицаите продължиха да се оглеждат нервно, влизайки във всяка нова стая така, сякаш подозираха, че над вратата е монтирана гилотина.

Джени тъкмо привършваше с опаковането на материалите в своята служба, когато телефонът иззвъня. Всички се втренчиха в него.

Те знаеха, че в града работят само два телефона, но и двата се намираха в хотел Хилтоп.

Телефонът звънна отново.

Джени вдигна слушалката, без да говори.

Мълчание.

Тя зачака.

След секунда чу далечните крясъци на чайки. Бръмченето на пчели. Мяукането на котка. Детски плач. Детски смях. Задъхано куче. Звукът на гърмяща змия: чика-чика-чика-чика.

Брайс бе чул подобни неща по телефона миналата нощ, в полицейския участък, точно преди пеперудата да започне да се блъска о прозорците. Той бе казал, че звуците са съвсем обикновени, познати животински шумове. И въпреки това го бяха обезпокоили. Той не беше в състояние да обясни защо.

Сега Джени разбра какви точно бяха те.

Чуруликане на птици.

Крякане на жаби.

Котешко мъркане.

Мъркането премина в съскане. Съскането премина в ядосан котешки крясък. Крясъкът премина в кратък, ала ужасяващ писък на болка.

После един глас:

— Ще натикам големия си бодил в сочната ти сестричка.

Джени позна гласа. Уоргъл. Мъртвецът.

— Чуваш ли ме, докторе?

Тя мълчеше.

— И хич не ми пука в кой край ще я мушна. — Той се изкикоти.

Тя затръшна слушалката. Полицаите я гледаха очакващо.

— Ъ-ъ… никой не се обади — рече тя, решавайки да не им казва какво бе чула. Те вече бяха твърде неспокойни.

От медицинската служба отидоха до аптеката Тейтън на Вейл лейн, откъдето Джени се запаси с още лекарства: болкоуспокояващи средства, широк спектър от антибиотици, коагуланти, антикоагуланти и всякакви други неща, които биха могли да потрябват.

Когато привършваха в аптеката, телефонът звънна.

Джени се оказа най-близо до него. Не й се искаше да отговаря, но не можа да се сдържи.

И то отново беше там.

Джени изчака малко и каза:

— Ало?

Уоргъл каза:

— Така ще обладая сестричката ти, че няма да може да ходи цяла седмица.

Джени затвори.

— Нямаше никой — каза тя на полицаите.

Те изглежда не й повярваха. Стояха и гледаха треперещите й ръце.

Брайс седеше на централния оперативен пулт и говореше по телефона с щаб-квартирата в Санта Майра.

Проучването върху Тимоти Флайт не бе разкрило нищо. Флайт не бе търсен от никоя полицейска агенция в Щатите и Канада. ФБР никога не бе чувало за него. Името върху огледалото в банята на хотел Кендълглоу си оставаше загадка.

Полицията в Сан Франциско бе успяла да представи някои данни за изчезналия Харълд Ордни и неговата съпруга, в чиято стая бе намерено името Тимоти Флайт. Ордни притежавали две книжарници в Сан Франциско. Едната била обикновен магазин за продажба на дребно. Другата представлявала търговска агенция за антикварни и редки книги и изглежда била далеч по-печеливша от първата. Ордни били широко известни и уважавани в средите на колекционерите. Според тяхното семейство, Харълд и Бланш отишли в Сноуфилд на четиридневна почивка да отпразнуват тридесет и първата си годишнина. Семейството никога не било чувало за Тимоти Флайт. Когато позволили на полицаите да прегледат личния адресник на Ордни, те не открили там запис за лице с име Флайт.