Дийн Кунц - Древният враг

Когато влязоха с Тал в стаята, Брайс каза:

— Тук просто няма друг изход освен вратата.

Обиколиха бавно помещението, разглеждайки го.

На капещото кранче увисна капка вода и падна в металната мивка с тих звук.

— Отдушникът — посочи Тал към една решетка на стената, точно под тавана. — Какво ще кажеш за него?

— Сериозно ли говориш?

— По-добре да проверим.

— Не е достатъчно голям да мине човек. — Помниш ли кражбата в бижутерийния магазин на Крибински?

— Как бих могъл да я забравя? Още не е разкрита, както и Алекс Крибински подчертано ми напомня за това всеки път, когато се срещнем.

— Онзи човек влязъл в мазето на Крибински през незатворен прозорец, почти толкова малък, колкото тази решетка.

Брайс знаеше, както всяко ченге, което си имаше работа с кражби, че мъж със среден ръст може да проникне в здание през учудващо малък отвор. Всяка дупка, достатъчно широка да поеме човешка глава, бе достатъчно широка и за минаване на цялото тяло. Раменете са по-широки от главата, разбира се, но могат по някакъв начин да се свият или промушат, а където са минали раменете, с малко усилие минава и тазът. Но Стю Уоргъл не беше човек с обикновено телосложение.

— Коремът на Стю щеше да се запречи като тапа в гърлото на бутилка — каза Брайс.

Въпреки това, той дръпна една табуретка, която стоеше в единия ъгъл, качи се на нея и разгледа отблизо отдушника.

— Решетката не е закрепена с болтове — каза той на Тал. — Този модел е със скоба на пружина, така че може евентуално да се затвори от вътрешната страна, ако Уоргъл е минал оттам, стига да се е проврял с краката напред.

Брайс свали решетката от стената.

Тал му подаде фенерче.

Брайс насочи лъча в тъмния отдушник и се намръщи. Тесният метален отвор бе съвсем къс, след което завиваше нагоре под ъгъл от деветдесет градуса.

Като изключи фенерчето и го върна на Тал, Брайс каза:

— Невъзможно. За да се провре оттук, Уоргъл би трябвало да бъде не по-едър от Сами Дейвис и гъвкав като човека-змия по панаирите.

Франк Отри се доближи до Брайс Хамънд при централното оперативно бюро в средата на фоайето, където шерифът се бе настанил и преглеждаше съобщенията, които бяха пристигнали през нощта.

— Сър, трябва да научите нещо за Уоргъл.

Брайс вдигна поглед:

— Какво?

— Ами… не искам да говоря лошо за умрелия…

— Никой от нас не го уважаваше особено — каза решително Брайс. — Всеки опит да го възхваляваме ще бъде лицемерие. Така че, ако знаеш нещо, което ще ми помогне, изплюй го, Франк.

Франк се усмихна.

— Щеше да се справиш много добре в армията. — Той приседна на края на бюрото. — Миналата нощ, когато Уоргъл и аз разглобявахме радиото в участъка, Уоргъл направи няколко отвратителни забележки за д-р Пейдж и Лайза.

— Нещо за секс?

— Да.

Франк повтори разговора, който бе имал с Уоргъл.

— Господи — възкликна Брайс, клатейки глава.

Франк каза:

— Най-много ме разтревожи това, което той каза за момичето. Уоргъл бе наполовина сериозен, когато каза, че би се опитал да се сближи с нея, ако има удобен случай. Не смятам, че би стигнал чак до изнасилване, но той беше способен да стане много нахален и да използва властта си, значката си, за да я принуди. Не вярвам, че това дете може да бъде принудено; тя е много смела. Но въпреки всичко смятам, че Уоргъл би се опитал.

Шерифът почукваше с молив по бюрото, а погледът му се рееше замислено във въздуха.

— Обаче Лайза не би могла да знае — каза Франк.

— Не би ли могла да дочуе разговора ви?

— Нито дума.

— Може би е заподозряла що за човек е Уоргъл от начина, по който я е гледал?

— Обаче тя не би могла да знае — рече Франк. — Не схващаш ли какво искам да кажа?

— Да.

— Повечето деца — продължи Франк, — ако искат да разправят небивалици, просто ще се задоволят да кажат, че ги е преследвал мъртвец. Те не биха украсили историята с това, че мъртвецът ги е задирял.

Брайс бе склонен да се съгласи.

— Умовете на децата не са толкова причудливи. Лъжите им обикновено са прости, а не изпипани.

— Именно — рече Франк. — Фактът, че тя казва, че Уоргъл бил гол и я задирял… значи… за мен прибавя правдоподобност на разказа й. Сега, на всички ни се иска да повярваме, че някой се е промъкнал в служебното помещение и е откраднал тялото на Уоргъл. И на всички ни се иска да повярваме, че са оставили тялото в дамската тоалетна, че Лайза го е видяла, паникьосала се е, и си е въобразила всичко останало. Иска ни се да повярваме, че след като тя е припаднала, някой е изнесъл трупа по някакъв невероятно хитър начин. Но това обяснение е пълно с недостатъци. Случилото се е много по-странно.