Дийн Кунц - Древният враг

Сега, за пръв път след толкова много години, той се бе сблъскал със страха.

Тал си мислеше за Стю Уоргъл и възелът на страха все по-здраво се затягаше, изцеждайки волята му.

Очите бяха изядени направо от черепа.

Самия Страх.

Но този призрак беше истински.

Половин година след тридесет и първия си рожден ден Тал Уитмън откриваше, че все още можеше да се плаши, без значение колко упорито не признаваше това. Безстрашието му го бе отвело далеч в живота. Ала обратно на всичко, в което бе вярвал преди, той осъзна, че има моменти, когато да си изплашен значи просто да бъдеш разумен.

Малко преди разсъмване, Лайза се събуди от някакъв кошмар, който не успя да си спомни.

Тя погледна към Джени и другите двама спящи, после извърна очи към прозореца. Навън Скайлайн роуд бе измамно спокойна с приближаването на края на нощта.

На Лайза й се доходи до тоалетната. Стана и тихо се промъкна между двете редици от матраци. При сводестата врата тя се усмихна на охраняващия и той й намигна.

В трапезарията имаше един друг мъж, който разлистваше някакво списание.

Във фоайето, двама охраняващи бяха разположени до вратите на асансьора. Двете лакирани дъбови входни врати на хотела, всяка с овален прозорец в средата, бяха заключени, но до този вход се бе разположил трети мъж. Той държеше пушка и гледаше навън през едното от стъклата, наблюдавайки подстъпите към сградата.

Един четвърти мъж се намираше във фоайето. Лайза го бе виждала и преди — плешив, червендалест полицай на има Фред Търпнър. Той седеше зад голямото бюро и наглеждаше телефона. Трябва да бяха звънели често през нощта, защото няколко големи листа хартия бяха изпълнени със съобщения. Докато Лайза минаваше покрай телефона, той иззвъня отново. Фред вдигна ръка за поздрав и после грабна слушалката. Лайза отиде право към тоалетните, които бяха закътани в единия ъгъл на фоайето:

СЪРНИЧКИ ЕЛЕНИ

Тя влезе през вратата с надпис СЪРНИЧКИ. Тоалетните бяха преценени за безопасна територия, защото нямаха прозорци и в тях можеше да се влезе само през фоайето, където винаги имаше охрана. Помещението на женската тоалетна бе обширно и чисто, с четири отделения и мивки. Подът и стените бяха покрити с бяла теракота, а около краищата на пода и около горната част на стените имаше тъмносиня теракота.

Лайза използва първото отделение и сетне най-близката мивка. Когато привърши с миенето на ръцете си и погледна нагоре в огледалото над мивката, тя го видя. Него. Мъртвия полицай. Уоргъл.

Той стоеше на два-три метра зад нея, в средата на помещението и се хилеше.

Тя се завъртя, убедена, че в огледалото има някакъв дефект, че това е оптическа измама. Разбира се, че той не беше наистина там.

Ала той беше там. Гол. Хилейки се мръснишки.

Лицето му бе възстановено: тежките челюсти, мазнишката уста с дебели устни, свинския нос, малките пъргави очички. По магически начин плътта бе отново цяла.

Невъзможно.

Преди Лайза да може да реагира, Уоргъл застана между нея и вратата. Голият му крак шляпна по пода.

Някой удряше по вратата.

Уоргъл сякаш не чуваше.

Удряше, удряше и удряше.

Защо просто не отвореха вратата и не влезнеха вътре?

Уоргъл протегна ръце и ги замърда приканващо. Хилейки се.

Лайза бе намразила Уоргъл от мига, в който го бе видяла. Тя бе забелязала как я гледа той, когато си мисли, че вниманието й е заето с нещо друго и изражението на очите му бе объркващо.

— Ела тук, сладурче — каза той.

Тя погледна към вратата и осъзна, че никой не удряше по нея. Тя просто чуваше лудото биене на собственото си сърце.

Уоргъл облиза устни.

Внезапно Лайза се задъха, за своя собствена изненада. Тя бе така парализирана от завръщането на мъжа от смъртта, че бе забравила да диша.

— Ела тук, малка кучко.

Тя се опита да изпищи, ала не можа. Уоргъл се попипа мръснишки.

— Обзалагам се, че обичаш вкуса на това, а? — каза той, хилейки се.

Устните му бяха омокрени от гладно облизващия се език.

Лайза отново се опита за изпищи. И отново не можа. Тя с мъка успяваше да всмукне така нужните глътки въздух в изгарящите я дробове.

Той не е истински, каза си тя.

Ако затвори очи за няколко секунди и ги стисне силно и преброи до десет, той няма да бъде тук, когато ги отвори.

— Малка кучка.

Той е една илюзия. Може би дори сън. Може би отиването й в тоалетната в действителност е само част от нейния кошмарен сън.

Но тя не провери теорията си. Не затвори очи и не преброи до десет. Не посмя.