Дийн Кунц - Древният враг

— Да-а — каза разтревожено Брайс. — Много бързо.

Джени точно бе започнала да яде сандвича си, когато шерифът Хамънд седна на един стол до бюрото и постави чинията на коленете си.

— Имаш ли нещо против да ти правя компания?

— Съвсем не.

— Тал Уитмън ми разказа, че си била бичът на местната моторизирана банда.

Тя се усмихна.

— Тал преувеличава.

— Този човек не знае да преувеличава — отвърна шерифът. — Нека ти разкажа нещо за него. Преди шестнадесет месеца бях за три дни на една конференция в Чикаго и когато се завърнах, Тал бе първият човек, когото видях. Попитах го дали се е случило нещо докато ме е нямало, а той отвърна, че всичко било както обикновено — пияни шофьори, сбивания по баровете, няколко кражби, разни КНД…

— Какво е КНД? — попита Джени.

— О, това са случаите с котка на дърво.

— В действителност полицаите не спасяват котки, нали?

— Да не ни мислиш за безсърдечни? — попита той, преструвайки се на възмутен.

— КНД? Хайде де!

Той се усмихна. Имаше прекрасна усмивка.

— На всеки няколко месеца ни се случва да сваляме някоя котка от дърво. Но КНД не означава само котка на дърво. Това е нашето съкращение за всяко досадно обаждане, което ни отвлича от по-важната работа.

— А-ха.

— Няма значение, когато се върнах от Чикаго онзи път, Тал ми каза, че през тези три дни всичко било наред. А после, сякаш съвсем случайно, добави, че имало опит за обир в един денонощен магазин. Когато се случило, Тали бил там като купувач, без униформа. Но дори когато не е на служба, от полицая се изисква да носи оръжието си и Тал имал револвер в кобур на глезена. Разказа ми, че единият от нападателите бил въоръжен; каза, че бил принуден да го убие и каза да не се тревожа дали е имал право да го застреля или не. Каза, че е направил нужното. Когато се заинтересувах за него, той отвърна: „Брайс, това наистина бе едно забавление“. По-късно разбрах, че двама от нападателите са заплашвали да застрелят всички. Вместо това, Тал застрелял единия, но не преди той да стреля по него. Негодникът прострелял лявата му ръка и чак секунда след; това Тал го убил. Раната на Тал не била сериозна, но страшно кървяла и трябва много да го е боляло. Разбира се, не видях превръзката, защото тя беше под ръкава на ризата му и Тал не си даде труда да спомене за нея. Та ето го Тал в денонощния магазин, целият в кръв, и разбира, че е свършил патроните. Вторият негодник, който грабнал изпуснатото от първия оръжие, също няма патрони и решава да избяга. Тал се втурва след него, започва бой от единия до другия край на малкия супермаркет. Мъжът бил пет сантиметра по-висок и десет кила по-тежък от Тал и не бил ранен. Но знаеш ли какво ми каза офицерът от подкреплението, че намерили, когато дошли по-късно? Казаха, че Тал бил седнал на тезгяха до касата, без риза, и пиел чаша благодарствено кафе, а в същото време продавачът се опитвал да спре кръвоизлива. Единият от заподозрените бил мъртъв. Другият бил в безсъзнание, проснат в лепкава маса от различни сладкиши. Изглежда те паднали върху рафт с кексове по средата на боя. Стотина пакети със закуски били разпилени по пода, а Тал и другият ги били изпотъпкали докато се борели. Повечето от опаковките били разкъсани. Имало различни видове бисквити и десертчета по цялата пътека. Зигзагообразни следи от обувки били отпечатани направо върху боклука, така че можело да се проследи развитието на боя, просто гледайки лепкавата следа.

Шерифът завърши разказа си и погледна с очакване към Джени.

— О! Да, той ти е казал, че арестуването е било лесно — просто едно забавление.

— Да, забавление. — Шерифът се усмихна.

Джени погледна към Тал Уитмън, който в другия край на стаята ядеше сандвич и разговаряше с Брогън и Лайза.

— Виждаш ли — каза шерифът, — щом Тал казва, че си бичът на Хромовия демон, аз зная, че той не преувеличава. Просто не му е в стила.

Джени поклати глава, впечатлена.

— Когато разказах на Тал за малкото си недоразумение с онзи мъж, когото той нарича Джийн Тър, той реагира така, сякаш това е най-смелата постъпка, която някой е извършил. В сравнение с неговия арест, моята случка изглежда като препирня на детска площадка.

— Не, не — отвърна Хамънд. — Тал не се е шегувал. Наистина мисли, че си много смела. И аз мисля така. Джитър е змия, д-р Пейдж. От отровните.

— Можеш да ме наричаш Джени, ако искаш.

— Добре, Джени-ако-искаш, ти можеш да ме наричаш Брайс.

Той притежаваше най-сините очи, които тя бе виждала някога. Усмивката му се отразяваше ясно както в светещите му очи, така и в извивката на устните му.