Дийн Кунц - Древният враг

То се нахвърляше върху прозореца с нова ярост, вече бясно, бледите му криле удряха така бързо, че то се превърна в петно. Движеше се покрай тъмните прозорци, многократно отскачайки в нощта, после се връщаше и се опитваше бясно да премине през прозореца. Туптуптуптуп. Но нямаше сили да пробие вътре. Освен това нямаше черупка; тялото му бе меко и въпреки невероятните размери и страшния вид, то бе неспособно да счупи стъклото.

Туптуптуп.

После изчезна.

Лампите светнаха.

Това е като проклето театрално представление, помисли си Брайс.

Когато разбраха, че нещото на прозореца няма да се върне, всички се придвижиха, по неизказано съгласие, към предната част на помещението. Преминаха през ограждението в мястото за посетители, до прозорците и се взряха навън в пълно мълчание.

Скайлайн роуд си беше същата.

Нощта бе пуста.

Нищо не помръдваше.

Брайс седна на скърцащия стол зад бюрото на Пол Хендерсън. Другите го заобиколиха.

— Така — възкликна Брайс.

— Така — отвърна Тал.

Спогледаха се. Бяха неспокойни.

— Някакви мнения? — попита Брайс.

Никой не каза нищо.

— Някаква теория какво би могло да е това?

— Отвратително — отвърна Лайза и потръпна.

— Точно такова беше — каза д-р Пейдж, успокояващо прегръщайки малката си сестра през раменете.

Брайс бе впечатлен от емоционалната сила и жилавост на докторката. Тя изглежда поемаше всяко сътресение, на което я подлагаше Сноуфилд. Всъщност тя се държеше по-добре от неговите хора. Единствено тя не отклони очи, когато срещна неговите; посрещна погледа му открито.

Тази жена, помисли си той, е изключителна.

— Невъзможно — каза Франк Отри. — Точно такова беше. Абсолютно невъзможно.

— По дяволите, какво става с вас? — попита Уоргъл и сви вежди. — То беше само една птица. Нищо повече. Само една проклета птица.

— Да имаш да вземаш! — отвърна Франк.

— Само една отвратителна птица — настоя Уоргъл. Когато другите не се съгласиха, той каза: — Лошото осветление и сенките навън ви дават фалшиво впечатление. Не сте видели това, което си мислите, че сте видели.

— И какво смяташ, че сме видели? — попита го Тал.

Лицето на Уоргъл почервеня.

— Не видяхме ли същото нещо, което ти не искаш да повярваш, че си видял? — настоя Тал. — Една нощна пеперуда? Видя ли една дяволски голяма, отвратително невъзможна пеперуда?

Уоргъл сведе поглед към обувките си.

— Видях една птица. Просто една птица.

Брайс разбра, че Уоргъл има толкова малко въображение, че не може да обхване невъзможното дори когато го види със собствените си очи.

— Откъде дойде? — попита Брайс.

Никой не знаеше.

— Какво искаше? — попита той.

— Нас — каза Лайза.

Всички изглежда бяха съгласни с тази оценка.

— Но нещото на прозореца не беше това, което взе Джейк — каза Франк. — То беше слабо, леко. Не би могло да отнесе едър мъж.

— Тогава какво е взело Джейк? — попита Горди.

— Нещо по-голямо — отвърна Франк. — Нещо много по-силно и по-зло.

Брайс реши, че е дошло времето да им разкаже за нещата, които бе чул — и почувствал — по телефона, между разговорите с губернатора Ретлок и генерал Копърфилд: мълчаливото присъствие; окаяните писъци на чайките; предупредителния звук на гърмящата змия; и най-лошото, агонизиращите отчаяни писъци на мъже, жени, деца. Не бе имал намерение да отваря дума за това преди настъпването на утрото, преди идването на дневната светлина и подкрепленията. Но те биха могли да забележат нещо важно, което той бе пропуснал, някоя следа, която да им бъде от помощ. Още повече, сега, когато всички те бяха видели нещото на прозореца; в сравнение с него случката с телефона вече не бе така шокираща.

Другите изслушаха Брайс и тази нова информация предизвика отрицателен ефект върху тяхното държание.

— Кой ли дегенерат би записал писъците на жертвите си? — попита Горди.

Тал Уитмън поклати глава.

— Може да е нещо друго. Може да е…

— Да?

— Е, никой от вас не би искал да чуе това точно сега.

— След като си започнал, довърши — настоя Брайс.

— Добре — отвърна Тал, — ами ако не е било запис? Искам да кажа, ние знаем, че от Сноуфилд са изчезнали хора. В действителност изчезналите са повече от мъртвите. Значи… ами ако изчезналите са били държани някъде? Като заложници. Може би писъците са идвали от хора, които още са били живи, които са били измъчвани и може би убивани точно тогава, точно докато ти си бил на телефона и си слушал.

Припомняйки си тези ужасяващи писъци, Брайс почувства как постепенно се смразява до мозъка на костите си.