Дийн Кунц - Древният враг

Докато пристигнат подкрепленията, докато не се установят на позиции в Сноуфилд, докато страхът им не попремине, не беше разумно другите да го видят тресящ се от ужас. В края на краищата, те чакаха от него да ги ръководи; той нямаше намерение да ги разочарова.

Пое дълбоко въздух.

Вдигна слушалката и веднага чу сигнала за свободно.

С огромно облекчение набра номера на Поделението за гражданската отбрана на ХБВ в Дъгуей, Юта.

Лайза харесваше Горди Брогън.

На пръв поглед той изглеждаше застрашителен и намусен. Беше толкова едър и ръцете му толкова големи, че й напомняше за чудовището на Франкенщайн. Всъщност лицето му бе доста привлекателно, ала като се намръщеше, дори когато не беше ядосан, дори когато просто се безпокоеше за нещо или мислеше усилено, веждите му се съединяваха страховито и тъмните му очи ставаха почти черни.

Усмивката го преобразяваше. Беше удивително. Когато Горди се усмихнеше, човек веднага разбираше, че това е истинският Горди Брогън. Разбираше, че другият Горди — онзи, който си е помислил, че вижда, когато Горди е бил намръщен или когато лицето му си е почивало — е бил само плод на въображението. Неговата топла, широка усмивка привличаше вниманието с добротата, която светеше в очите му, спокойствието, изписано на лицето му.

Когато човек го опознаеше, Горди му заприличваше на голямо бебе, нетърпеливо да бъде харесвано. Той беше от онези рядко срещани възрастни хора, които говорят с децата без смущение, снизходителност или покровителство. Беше дори по-добър от Джени в това отношение. И можеше да се усмихва дори в сегашното положение.

Когато наредиха храната на масата — консервирано месо, хляб, сирене, пресни плодове, понички и запарено кафе, — Лайза каза:

— Изобщо не ми приличаш на ченге.

— О? — отвърна Горди. — Как трябва да изглежда ченгето?

— Извинявай! Нещо лошо ли казах? „Ченге“ обидна дума ли е?

— В някои места. Например в затвора.

Тя бе удивена, че той все още може да се смее след всичко случило се тази вечер и каза:

— Сериозно. Как предпочитат пазителите на закона да бъдат наричани? Полицаи?

— Няма значение. Аз съм помощник-шериф, полицай, ченге — както ти харесва. Като изключим това дето мислиш, че не ти приличам на такъв.

— О, приличаш — отвърна Лайза. — Особено като се намръщиш. Но не приличаш на ченге.

— На какво ти приличам?

— Чакай да помисля. — Тя веднага се включи в тази игра, която отклоняваше мислите й от кошмарите наоколо. — Може би приличаш… на млад свещеник.

— Аз?

— Ами да, на амвона би бил направо фантастичен да произнасяш огнени проповеди. И те виждам как вкъщи с усмивка на лице изслушваш проблемите на хората.

— Аз, свещеник? — възкликна той, явно изненадан. — С твоето въображение, трябва да станеш писателка като пораснеш.

— Мисля да стана доктор като Джени. Докторът може да прави толкова добри неща. — Тя замълча. — Знаеш ли защо не приличаш на ченге? Не мога да си те представя да използваш това. — Тя посочи револвера. — Не мога да си представя да стреляш по някого. Дори и да го заслужава.

Тя се изненада от изражението, което се появи на лицето на Горди Брогън. Той видимо бе шокиран.

Преди Лайза да успее да попита какво има, лампите премигнаха.

Тя вдигна поглед.

Лампите премигнаха отново. И отново.

Тя погледна към прозорците. Навън уличните лампи също премигваха.

Не, помисли си тя. Не, моля ти се, Господи, не отново. Не ни потапяй отново в мрак; моля те, моля те!

Светлините угаснаха.

Брайс Хамънд се свърза с нощния дежурен офицер, който обслужваше линията за спешни случаи в Поделението за гражданска отбрана на отдела ХБВ в Дъгуей, Юта. Не беше нужно да обяснява дълго и го свързаха с частния телефон на генерал Гален Копърфилд. Копърфилд го изслуша, но не каза много. Брайс искаше да разбере дали е възможно някакъв биологичен или химичен агент да е причината за унищожението на хората в Сноуфилд. Копърфилд отвърна „Да“. Но това бе всичко. Той предупреди Брайс, че разговарят по линия, която не е изолирана и направи смътни, но твърди споменавания за секретна информация и разрешително за получаването й. Когато чу основното и само някои подробности, той грубо прекъсна Брайс и предложи да обсъдят останалото, когато се срещнат лице в лице.

— Чух достатъчно, за да се убедя, че моята организация трябва да се включи. — Генералът обеща да изпрати една полева лаборатория и екип изследователи в Сноуфилд до разсъмване или скоро след това.