Дийн Кунц - Древният враг

— Независимо дали е било запис или не — каза Франк Отри, — вероятно ще сбъркаме, ако мислим за заложници.

— Да — отвърна д-р Пейдж. — Ако г-н Отри иска да каже, че трябва да внимаваме да не ограничаваме мисленето си само до стандартни ситуации, напълно съм съгласна. Това просто не прилича на драма със заложници. Тук става нещо страшно особено, нещо, с което никой не се е сблъсквал преди, така че нека не се заблуждаваме само защото ще ни е по-удобно с познатото обяснение. Освен това, ако си имаме работа с терористи, как се връзва това с нещото на прозореца? Не се връзва.

Брайс кимна.

— Права си. Но не мисля, че Тал искаше да каже, че хората са задържани по традиционни мотиви.

— Не, не — отвърна Тал. — Това не ще да са терористи или похитители. Дори ако хората са били задържани, това не означава непременно, че други хора ги държат. По-скоро смятам, че са задържани от нещо, което не е човешко същество. Нека бъдем непредубедени! Може би то ги държи, нещото, което никой от нас не може да определи. Може би то ги държи само за да продължи удоволствието си, като изсмуква живота от тях. Може би то ги държи, за да ни дразни с писъците им, точно както е дразнело Брайс по телефона. Да го вземат мътните, ако си имаме работа с нещо наистина извънредно, наистина нечовешко, неговите причини да държи заложници — ако изобщо държи заложници — сигурно са неразбираеми за нас.

— Господи, говорите като лунатици — възкликна Уоргъл.

Никой не му обърна внимание.

Те бяха преминали през огледалото. Невъзможното ставаше възможно. Врагът бе непознатото.

Лайза Пейдж се окашля. Лицето й бе пепеляво. С едва доловим глас тя каза:

— Може да е изплело паяжина някъде на тъмно, в мазе или пещера, може би е омотало липсващите хора в паяжината си, направило ги е на живи пашкули. Може би ги пази докато огладнее отново.

Ако абсолютно нищо не стоеше зад царството на възможното, ако дори най-ексцентричните теории можеха да бъдат верни, то тогава може би момичето е право, помисли си Брайс. Може би на някое тъмно място вибрира огромна паяжина, на която висят сто-двеста или дори повече хапки с размери на мъже, жени и деца, увити в индивидуални опаковки, за да се запазят пресни и за удобство. Може би някъде в Сноуфилд живи човешки същества са превърнати в отвратителен еквивалент на опаковани във фолио кексове, очакващи само да нахранят някакъв брутален, непредсказуемо зъл, загадъчно разумен ужас от друго измерение.

Не. Глупости.

От друга страна: възможно е.

Господи! Брайс приклекна пред късовълновото радио и разгледа обезобразените му вътрешности. Имаше скъсани проводници. Някои части бяха раздробени или смазани като с чук.

Франк каза:

— Трябва да са махнали капака, за да стигнат до частите, точно както и ние.

— Значи след като са разбили чарковете — каза Уоргъл, — са се погрижили отново да монтират капака?

— И защо изобщо са си създали толкова работа? — чудеше се Франк. — Могли са да извадят радиото от строя просто като изтръгнат шнура.

Лайза и Горди се появиха точно когато Брайс обръщаше гръб на радиото. Момичето каза:

— Храната и кафето са готови, ако някой има желание.

— Гладен съм — каза Уоргъл, облизвайки устни.

— Всички трябва да хапнем нещо, дори да не ни се иска — рече Брайс.

— Шерифе — каза Горди. — Лайза и аз се питахме какво е станало с животните, домашните животни. Спомнихме си за тях, когато ти разправяше, че си чул звуци от куче и котка по телефона. Сър, какво се е случило с всички животни?

— Никой не е забелязал куче или котка — каза Лайза. — Или пък чул лай.

Спомняйки си безмълвните улици, Брайс се намръщи и каза:

— Прави сте. Това е много странно.

— Джени казва, че в града е имало известен брой доста големи кучета. Няколко немски овчарки. Един доберман, който тя познава. Дори един датски дог. Не мислиш ли, че те трябва да са се съпротивлявали? Не мислиш ли, че някои от кучетата са успели да избягат? — попита момичето.

— Добре — каза бързо Горди, изпреварвайки отговора на Брайс, — значи може би то е било достатъчно голямо да се справи с едно обикновено ядосано куче. Добре, значи ние знаем също така, че куршумите не го спират, което показва, че сигурно нищо не може да го спре. То изглежда е голямо и силно. Обаче, сър, голямо и силно не означава непременно много нещо за една котка. Котките са бързи като светкавица. Трябва да е нещо страшно много коварно, за да се справи с всички котки в града.

— Много коварно и много бързо — каза Лайза.