Дийн Кунц - Древният враг

Уличното платно се изкривяваше със страхотна сила. Късове от него изригнаха във въздуха. Повечето бяха с големина на чакъл, някои — колкото юмруци. Имаше дори по-големи — двадесет, петдесет, стокилограмови блокове бетон, подскачащи на два-три метра във въздуха, докато протеиновото същество отдолу се блъскаше неистово към повърхността.

Брайс придърпа Лайза към себе си, опитвайки се да я защити.

Земята под тях се надигна. Отпусна се с трясък. Отново се надигна и се отпусна. Заваляха отломки с големината на чакъл, задрънчаха по пръскачката на гърба на Брайс, заудряха го по краката и по главата, карайки го да затрепери от болка.

Къде е Джени?

Той се огледа отчаяно наоколо.

Улицата се бе повдигнала; по средата на „Скайлайн роуд“ се бе образувал гребен. Джени изглежда се намираше от другата страна на гърбицата.

„Жива е — помисли си той. — Жива е. По дяволите, трябва да е жива!“

От уличното платно вляво от тях изригна огромно парче бетон и се издигна на три метра във въздуха. Брайс беше сигурен, че ще връхлети върху тях и притисна с все сили Лайза към себе си, въпреки че нищо не можеше да ги спаси, ако ги удареше. Ала то уцели Тимоти Флайт. Стовари се върху краката на учения, който зави от болка така силно, че Брайс го чу през грохота на раздробяващата се настилка.

Трусовете продължаваха. Улицата се повдигна още повече. Назъбени късове хапеха утринния въздух.

След няколко секунди то щеше да пробие и да се окаже върху тях преди да имат възможност да се изправят и избягат.

Бетонен снаряд с големината на бейзболна топка, изхвърлен във въздуха при вулканичното изригване на демоничната маса от отводнителния канал, падна обратно с трясък и се удари на няколко сантиметра от главата на Джени. Една отломка засегна бузата й и оттам закапа кръв. Тогава натискът отдолу внезапно престана. Улицата спря да се тресе. Престана да се надига.

Разрушителните звуци заглъхнаха. Джени чуваше собственото си стържещо, мъчително дишане.

На няколко крачки от нея Тал Уитмън започна да се изправя на крака.

От другата страна на издутото улично платно някой стенеше в агония. Джени не можеше да види кой точно.

Тя се опита да стане, но улицата потръпна още веднъж и Джени отново тупна долу по лице.

Тал също падна, ругаейки на висок глас.

Внезапно улицата започна да потъва. Издаде измъчен звук и покрай линиите на пукнатините започнаха да пропадат парчета. В празното пространство отдолу започнаха да се сгромолясват отломки. Звукът създаваше впечатлението, че падат по-скоро в бездна, отколкото в отточен канал. Сетне цялата издигната секция се срути с гръмотевичен тътен и Джени се оказа на ръба на пропастта.

Лежеше по корем с повдигната глава и чакаше нещо да изскочи от дълбините, с ужас мислейки си какъв ли вид ще приеме този път променящият формата си.

Но то не се появи. От дупката не излезе нищо.

Ямата бе три метра широка и дълга към двайсет метра. На далечния й край Брайс и Лайза се опитваха да се изправят на крака. Джени едва не изкрещя от радост, когато ги зърна. Живи са!

Тогава видя Тимоти. Краката му бяха затиснати от огромен къс бетон. И още по-лошо — беше хванат в капана на едно парче от настилката, което се издаваше над края на дупката, без опора отдолу. То всеки миг можеше да се срути и да падне в ямата, отнасяйки Тимоти със себе си.

Джени се примъкна няколко сантиметра напред и се вторачи в дупката. Беше най-малко десет метра дълбока, вероятно на места много по дълбока; не можеше да прецени точно, защото по двайсетметровата й дължина имаше много сенки. Изглеждаше, че древният враг не се е издигнал от отточните канали, а от някакви устойчиви преди това варовикови пещери далече под твърдата почва, върху която бе изградена улицата.

Каква ли феноменална сила, какви ли немислимо огромни размери трябваше да притежава, за да отмести не само улицата, но и естествените скални образувания отдолу? И къде бе отишъл?

Погледна нагоре и видя, че Брайс се промъква към Тимоти.

Шум от хрущене и пукане разцепи въздуха. Бетонната плоча под Тимоти се размърда. Щеше да се отчупи и сгромоляса в бездната.

Брайс забеляза опасността. Пропълзя по една наклонена издадена плоча, опитвайки се да стигне навреме до Флайт.

Джени си помисли, че няма да успее.

Тогава настилката под нея заскърца, потрепери и тя осъзна, че също се намира на опасно място. Джени започна да се изправя. Бетонът под нея изплющя със звука на бомбен взрив.