Дийн Кунц - Древният враг

— Точно както се случи и с мене — каза Кейл.

— …и още един, и още един. Ние ги гръмваме право в гърдите, в лицето, но те не падат, дори не се спират, продължават да се приближават. Тогава Малкия Уили, един от веселяците ми, напада най-близкия с нож, но това не помага. Напротив, този Джонсън грабва Уили, и той не можеше да се отскубне, и тогава изведнъж като че ли… значи… Джонсън вече не е Джонсън. Просто е това нещо, това кърваво на вид нещо без никаква форма. Нещото разяжда Уили… разяжда го като… значи, по дяволите, като че разтваря Уили. И нещото става по-голямо, и после се превръща в проклет огромен вълк…

— Господи — каза Кейл.

— …най-големия вълк, който си виждал, а после другите Джейковци се превръщат в разни неща, като големи гущери с отвратителни челюсти, но единият от тях не беше ни вълк, ни гущер, а нещо, което не мога да ти опиша и те всичките се втурват след нас. Не можем да стигнем до моторите, щото тези неща са между нас и тях, и така убиват още неколцина от моите пичове, а после ни подкарват нагоре по хълма.

— Към пещерите — каза Кейл. — Така направиха и с мен.

— Ние не подозирахме за тези пещери — продължи Тър. — Значи ние влизаме тук, в тъмното, и нещата започват да убиват още от нас, да ни убиват в тъмното…

Пълните с остри зъби усти изчезнаха.

— …и всички пищят, загряваш ли, аз не виждам къде съм, долазвам до ъгъла да се скрия, надявам се да не ме подушат, макар и да загрявам, че ще ме подушат.

Кърваво оцветената плът пулсираше, гърчеше се.

— …и след малко писъците спират. Всички са мъртви. Настава пълна тишина… и тогава чувам нещо да се движи наоколо.

Кейл слушаше Тър, но гледаше към стълба от слуз. Появи се друг вид уста — смукало, — като тези на някои екзотични риби. Смучеше лакомо въздуха, сякаш търсеше месо.

Кейл потръпна. Тър се усмихна.

По цялото същество започнаха да никнат още смукала.

Все така усмихнат, Джитър продължи:

— И тъй, стоя си в тъмното и чувам движение, но нищо не идва при мен. Вместо това се появява светлина. Слаба отначало, после по-ярка. Това е един от Джейковците, запалва газов фенер. Казва ми да тръгна с него. Аз не ща. Хваща ме за ръката, а неговата е студена. Силна. Не ме пуска, накарва ме да дойда тук, където това нещо пулсира, излязло от пода. Никога не съм виждал нещо такова; никога, никъде. За малко да се насера. Той ме накарва да седна, оставя фенера при мен, после просто влиза в течащия боклук там, стопява се в него и ме оставя сам с нещото, което веднага започва всевъзможни изменения.

Кейл виждаше, че то продължава да се изменя. Подобните на смукала усти изчезнаха. От двете страни на създанието се образуваха ужасно изострени рога; десетки рога, с шипове и без шипове, с различни структури и цветове, излизащи от пихтиестата маса.

— И така около ден и половина, та досега — каза Тър, — седя тук и го наблюдавам, освен когато задрема или отида оттатък да похапна нещо. От време на време говори с мене, знаеш ли. Изглежда знае почти всичко за мен, неща, които само най-близките ми братя рокери знаят. Знае всичко за закопаните наоколо тела, знае и за мексиканските копелета, които затрихме, когато им отнехме бизнеса с наркотиците, знае за ченгето, което нарязахме на парчета преди две години, и виждаш ли, нито едно ченге не подозира, че имаме нещо общо с това. Това нещо тук, това прелестно странно нещо знае всичките ми тайни. А за онова, което не знае, иска да чуе и е добър слушател. То ме одобрява. Наистина никога не съм мислил, че ще се срещна с него. Винаги съм се надявал, но не вярвах, че ще се случи. Прекланям му се от години, и цялата банда отслужваше черна литургия веднъж седмично, но никога не съм вярвал, че наистина ще ми се появи. Принасяхме му жертви, дори човешки, и изпяхме всички псалми, но така и не сполучихме да го призовем. Така че това тука е чудо. — Джитър се изсмя. — Работил съм за него през целия си живот. Молел съм му се през целия си живот, молел съм на Звяра. И сега то е тук. Истинско чудо.

Кейл нямаше желание да го разбере.

— Не те разбирам.

Тър се втренчи в него.

— Не е вярно. Много добре знаеш за какво говоря. Знаеш.

Кейл не каза нищо.

— Мислил си, че трябва да е демон, нещо от Ада. И то е от Ада. Но не е демон. Това е Той. Той. Луцифер.

Между десетките остри рога, в тъмната плът се отвориха малки червени очички. Множество пронизващи очички заблестяха в пурпурно с омраза и зловещо разбиране.

Тър направи жест към Кейл да се доближи.

— Той ми позволява да живея, защото знае, че съм Негов верен последовател.