Дийн Кунц - Древният враг

— Ей, Богу, победихме го! — възкликна Тимоти, обръщайки се към Сара.

Пипала. Три пипала. Зад нея.

Излязоха със стържене от един отводнителен канал, намиращ се на пет метра. Бяха дебели колкото китката на Тимоти. Опипващите им краища се плъзгаха по настилката и вече бяха на един метър от Сара.

Тимоти извика предупредително, но беше твърде късно.

Флайт извика и Джени се завъртя. То беше между тях.

Три пипала изскочиха от настилката с учудваща скорост, спуснаха се напред със змийска злоба и се нахвърлиха върху Сара. За секунда едното се уви около краката на генетичката, другото — около кръста й, а третото — около тънкия й врат.

„Господи, прекалено бързо е, прекалено бързо за нас!“ — помисли си Джени.

Проклинайки, тя насочи струйника, натисна лоста и пръскачката забълва Биосан-4 върху Сара и пипалата.

Брайс и Тал се присъединиха с техните пръскачки, но всички бяха твърде бавни, беше твърде късно.

Очите на Сара се разшириха; устата й се отвори в беззвучен писък. Издигна се във въздуха и…

„Не!“ — молеше се Джени.

…и полетя напред-назад, сякаш бе кукла…

„Не!“

…и после главата й падна от раменете и се удари в улицата със силен, отвратителен звук.

Джени залитна назад, гадеше й се.

Пипалата се издигнаха на четири метра във въздуха. Гърчеха се, извиваха се, и се пенеха, станаха на рани от бактерията, която разрушаваше структурата на аморфната тъкан. Както се бе надявала Сара, Биосанът въздействаше върху променящия формата си по почти същия както сярната киселина върху човешката тъкан.

Тал се втурна покрай Джени, насочвайки се право към трите пипала и тя му изкрещя да спре.

Какво за Бога правеше той?

Тал се затича през извиващите се сенки, хвърляни от движещите се пипала и се молеше никое от тях да не падне върху него. Когато стигна до отводнителния канал, от който излизаха тези неща, видя, че трите израстъка се отделяха от основното тяло от тъмна, пулсираща протоплазма в отточната тръба долу. Променящият формата си се отърваваше от заразената тъкан преди бактерията да достигне до основната маса на тялото. Тал мушна струйника на пръскачката през решетката и пусна Биосан-4 в канала отдолу.

Пипалата се откъснаха от останалата част на съществото. Мятаха се и се извиваха на улицата. Долу в канала течащата слуз отстъпваше от струята и отдели още едно парче от себе си, което започна да се пени, да се гърчи и да умира.

Дори Дяволът можеше да бъде ранен. Дори Сатаната бе уязвим.

Обнадежден, Тал изстреля още от течността в канала.

Аморфното тяло се оттегли извън полезрението му, пълзейки навътре в подземните канали и несъмнено отделяйки още парчета от себе си.

Тал се извърна от отточния канал и видя, че откъснатите пипала са изгубили очертанията си; сега представляваха просто дълги, заплетени въжета от гноясала плът. Удряха се едно о друго в несъмнена агония и бързо се изродиха в смърдяща, безжизнена локва.

Той погледна към един друг отводнителен канал, към притихналите сгради, към небето, питайки се откъде ще дойде следващата атака.

Внезапно паважът под краката му се разклати и се надигна. Пред него Флайт бе отхвърлен на земята; очилата му се разбиха. Тал залитна встрани, почти прегазвайки Флайт.

Улицата отново подскочи и се разтресе, по-силно от преди като че ли под нея преминаваха земетръсни вълни. Но това не беше земетресение. То идваше — не само част, не просто още един фантом, а голямата му част, вероятно цялата грамадна маса, издигаща се към повърхността с невъобразима разрушителна мощ, като измамен бог, пуснал в ход нечестивата си ярост и отмъстителност към хората, които са посмели да му посегнат, превръщайки се в огромна маса от мускулни влакна и блъскайки, блъскайки, докато накрая настилката се изду и се разпука.

Тал отхвръкна на земята. Брадичката му се удари силно в улицата и това го зашемети. Опита се да се изправи, за да може да използва пръскачката, когато съществото се появеше. Опря се на ръце и колене, но улицата се люлееше прекалено силно. Отново се просна долу, за да го чака да излезе.

Помисли си, че сега ще умрат.

Брайс бе проснат по лице, притиснал се о настилката.

Лайза се намираше до него. Сигурно беше викала и пищяла. Той не можеше да я чуе.

По цялата отсечка от „Скайлайн роуд“ атоналната симфония на разрушението се издигна до оглушително кресчендо: вой, стържене, разцепване; целият свят се разбиваше на парчета. Въздухът се изпълни с прах, изхвърлен от разширяващите се пукнатини в настилката.