Дийн Кунц - Древният враг

От хеликоптера изхвърлиха опакован с брезент вързоп, малко по-голям от човек. Закачен беше за въже, което се размотаваше от електрическа лебедка. Отначало вързопът се спускаше бавно, после още по-бавно и накрая се приземи на паважа в средата на кръга толкова леко, сякаш хората от хеликоптера мислеха, че доставят сурови яйца.

Брайс пристъпи напред преди още вързопът да докосне земята и пръв стигна до него. Докато Сара и другите се приближат, той намери закопчалката и освободи въжето.

Щом от хеликоптера намотаха въжето, той се завъртя към долината и потегли от опасната зона, набирайки в същото време височина.

Сара приклекна до вързопа и започна да развързва найлоновото въже, което бе нанизано през дупките в брезента. Работеше трескаво и за няколко секунди разопакова съдържанието.

Имаше два сини контейнера с цифри и думи, изписани отгоре им с бели букви. Тя въздъхна с облекчение, когато ги видя. Бяха разбрали правилно посланието й. Имаше освен това три аерозолни пръскачки, подобни по големина и вид на използваните за разпръскване на хербициди и инсектициди по тревните площи, само че тези не се задействаха с ръчна помпа, а чрез бутилки със сгъстен въздух. Пръскачките бяха снабдени с презрамки за носене на гръб. Един гъвкав гумен маркуч, завършващ с еднометров метален наконечник с дюза за високо налягане даваше възможност човек да стои на четири-пет метра от целта, която иска да напръска.

Сара повдигна едната пръскачка. Беше тежка, вече напълнена със същата течност, каквато имаше в двата отделни сини контейнера.

Хеликоптерът се стопи в небето на запад и Лайза промълви:

— Сара, това не е всичко, което поръча — нали?

— Това е всичко, от което се нуждаем — уклончиво отвърна Сара.

Тя се огледа нервно, очаквайки да види как променящият формата си ги атакува. Но от него нямаше и следа. Тя каза:

— Брайс, Тал, бихте ли взели две от тези пръскачки…

Шерифът и неговият помощник грабнаха двете устройства, промушиха ръце през ремъците, пристегнаха ги и наместиха по-удобно резервоарите върху гърбовете си.

Без да им се обяснява, и двамата мъже ясно съзнаваха, че резервоарите съдържат оръжие, което може да унищожи променящия формата си. Сара разбираше, че сигурно ги гложди любопитство и бе впечатлена, че не задават въпроси.

Имаше намерение да вземе третата пръскачка, но тя бе значително по-тежка отколкото очакваше. Ако се напрегнеше, щеше да може да я носи, но нямаше да може да се придвижва бързо. А в следващия час оцеляването им щеше да зависи от скоростта и ловкостта им.

Някой друг трябваше да вземе третия апарат. Не Лайза; тя не беше по-едра от Сара. Не и Флайт; той имаше артрит на ръцете, от който се бе оплаквал миналата нощ и изглеждаше хилав. Оставаше само Джени. Тя беше само с около десет сантиметра по-висока от Сара и само с осем-девет килограма по-тежка, но изглеждаше в отлична физическа форма. Почти сигурно щеше да се справи с пръскачката.

Флайт запротестира, но после омекна, след като се опита да вдигне апарата.

— Трябва да съм по-стар, отколкото си мислех — каза уморено той.

Джени се съгласи, че е най-подходящата и Сара й помогна да сложи презрамките. Бяха готови за битката.

Все още нямаше и следа от променящия формата си.

Сара избърса потта от челото си.

— Добре. Щом се покаже, пръскайте. Не губете нито секунда. Пръскайте го, обливайте го, отстъпвайте, ако можете и се опитвайте да изтеглите повече от него от скривалището му, и пръскайте, пръскайте, пръскайте.

— Това някаква киселина ли е — или какво? — попита Брайс.

— Не е киселина — каза Сара. — Въпреки че ефектът ще е почти същият както от киселина — ако изобщо има ефект.

— След като не е киселина — каза Тал, — какво е?

— Уникален, силно специализиран микроорганизъм — каза Сара.

— Бацили ли? — попита Джени с разширени от изненада очи.

— Да. Под формата на суспензия в хранителна среда.

— Ще разболеем променящия формата си? — попита Лайза, мръщейки се.

— Вярвам, че Бог ще ни помогне — каза Сара.

Нищо не помръдваше. Нищичко. Но имаше нещо и то вероятно слушаше. С ушите на котката. С ушите на лисицата. Със собствените си специални високочувствителни уши.

— Ще го разболеем не на шега, ако имаме късмет — добави Сара. — Защото болестта изглежда е единственият начин да бъде убито.

Сега животът им висеше на косъм, защото то знаеше, че са го изиграли.

Флайт поклати глава.

— Но древният враг е съвсем чужд, толкова различен от хората и животните… болестите, опасни за другите видове, може да нямат никакво въздействие върху него.