Дийн Кунц - Древният враг

Кейл приклекна до една оголена варовикова скала и заразглежда обвитата в мъгла хижа. Никой не се виждаше. Той тихо порови в торбата, напипа един нов пълнител за НК91 и го пъхна в пушката.

Как се бяха оказали тук Тър и неговите проклети рокери? Изкачването на планината на две колела беше равностойно на труден, изнервящ мотокрос. Разбира се, тези луди копелета се опияняваха от опасностите.

Но какво по дяволите правеха тук? Как са открили хижата и защо са дошли?

Докато се ослушваше за гласове, за някакъв знак къде са мотоциклетистите и какво правят, Кейл осъзна, че не се чуват никакви звуци от животни и от насекоми. Нито от птици. Абсолютно нищо. Призрачна тишина.

Тогава дочу зад себе си шумолене в храстите. Слаб шум, който му прозвуча в свръхестествената тишина като оръдеен изстрел.

Кейл бе коленичил на земята. Хвърли се настрани с котешка бързина, претърколи се през гръб и вдигна пушката.

Беше готов да убива, но не това, което видя. А то беше Джейк Джонсън, на седем-осем метра, който излизаше хилейки се от гората. Гол. Съвсем гологъз.

Още някакво движение. Отляво на Джонсън. Малко по-надалече, където свършваха дърветата.

Кейл улови движението с крайчеца на окото си и завъртя главата си и пушката в тази посока.

От гората на мъгливото открито пространство излезе още един мъж, високата трева плющеше около голите му крака. Той също беше гол и широко ухилен.

Ала това не бе най-лошото. Най-лошото бе, че вторият мъж също беше Джейк Джонсън.

Кейл местеше очи от единия към другия, изплашен и объркан. Те си приличаха като двойка еднакви близнаци.

Но Джейк беше единствено дете — нали така? Кейл никога не бе чувал за близнак.

Трета фигура пристъпи напред изпод сенките на разперените клони на един огромен смърч. Този също беше Джейк Джонсън.

Кейл не можеше да диша.

По дяволите, имаше нищожна вероятност Джонсън да има брат-близнак, но не и двама.

Нещо съвсем не беше наред. Сега Кейл се плашеше не просто от невъзможната тройка близнаци. Сега всичко го плашеше: гората, мъглата, скалистите очертания на планинския склон…

Тримата еднакви мъже се изкачваха бавно по нанагорнището към мястото, където се бе разположил Кейл, приближавайки се и заграждайки го в кръг.

Очите им бяха странни, устите им — жестоки. Кейл бързо се изправи, сърцето му биеше до пръсване.

— Спрете!

Но те не спряха дори когато размаха заплашително пушката.

— Кои сте вие? Какво сте? Какво е това? — питаше Кейл.

Не му отговориха. Продължиха да се приближават. Като зомбита.

Той грабна торбата с оръжията и заотстъпва бързо и несръчно от кошмарното трио.

Не, вече не трио, а квартет. От горичката долу излезе четвърти Джейк Джонсън, гол-голеничък като останалите.

Кейл беше на границата на паниката.

Четиримата идваха към Кейл почти безшумно; не се чуваше нищо освен пукането на сухите листа под краката им. Не показваха недоволство от острите бурени и бодливите клечки под краката им. Един от тях започна да облизва гладно устни. И останалите веднага заоблизваха устни.

Тръпка на леден страх преряза червата на Кейл, чудеше се дали не е полудял. Но тази мисъл бе краткотрайна. Чужд на самосъмнението, той не можеше да я задържи задълго.

Пусна торбата, сграбчи пушката с две ръце и откри огън, описвайки дъга с бълващото дуло на оръжието. Куршумите уцелиха. Видя как се забиха в четиримата мъже, видя отворените рани. Ала нямаше кръв. Едва цъфнали, раните се затваряха; зарастваха, изчезваха за секунди.

Мъжете продължаваха да се приближават.

Не. Това не са хора, а нещо друго.

Халюцинации? Преди години, в гимназията, Кейл бе приемал наркотици. Сега се сещаше, че виденията могат да те тормозят месеци — дори години — след като си престанал да приемаш ЛСД. Никога не бе имал видения, обаче беше чувал за тях. Това ли ставаше сега? Халюцинации?

Може би.

От друга страна… четиримата мъже лъщяха, сякаш утринната мъгла бе кондензирала върху голата им кожа, а това не беше подробност, която можеш да забележиш при халюцинация. И въобще положението беше много по-различно от наркоманските преживявания на Кейл.

Продължавайки да се хили, най-близкият двойник вдигна ръка и посочи към него. И просто да не повярваш, плътта на тази ръка се отдели, обели се от пръстите, от дланта. Плътта като че ли изтичаше без кръв обратно в ръката, сякаш бе восък, топящ се и капещ от горяща свещ; китката се удебели от тази тъкан и после от дланта не остана нищо друго освен кости, бели кости. Един оголен от плътта пръст сочеше към Кейл. Сочеше гневно, презрително, обвиняващо.