Дийн Кунц - Древният враг

— Наистина — каза Сара. — Но този микроб не е обикновен заразител. Всъщност, изобщо не е причинител на болести.

Сноуфилд се гушеше в полите на планината, неподвижен като рисунка на пощенска картичка.

Оглеждайки се тревожно наоколо, внимавайки за раздвижване в сградите или около тях, Сара им разказа за Ананда Чакрабарти и неговото откритие.

През хиляда деветстотин седемдесет и втора от името на доктор Чакрабарти неговият работодател — Дженеръл Илектрик Корпорейшън — подал заявка за първия в историята патент за изкуствена бактерия. Като използвал сложни методики за клетъчен синтез, Чакрабарти създал микроорганизъм, способен да поглъща, усвоява и преобразува въглеводородните съставки на суровия нефт.

Микробът на Чакрабарти имал поне едно очевидно търговско приложение: можел да бъде използван за пречистване на изтекъл в морето нефт. Бактерията буквално изяждала разлетия нефт, правейки го безвреден за околната среда.

След редица силни юридически възражения от различни източници, Дженеръл Илектрик спечелила правото да патентова откритието на Чакрабарти. През юни 1980 година Върховният съд взел епохалното решение, че откритието на Чакрабарти не е дело на природата, а негово собствено и следователно може да бъде патентовано.

— Разбира се — обади се Джени, — чела съм за този случай. Това беше сензацията на онзи юни — човек се състезава с Бога и още много в същия дух.

Сара каза:

— Отначало Дженеръл Илектрик нямаше намерение да изкарва бактерията на пазара. Тя беше крехък организъм, който не можеше да просъществува извън строго контролираните лабораторни условия. Те подадоха заявка за патент, за да подложат въпроса на юридическа проверка и да му намерят решение преди други експерименти по генно инженерство да доведат до по-използваеми и по-ценни открития. След решението на съда обаче други учени поработиха няколко години с организма и сега те имат по-устойчив вид, който може да просъществува извън лабораториите от дванадесет до осемнадесет часа. Всъщност той се продава под търговското име Биосан-4 и се използва успешно за почистване на разлят нефт из целия свят.

— И това ли съдържат тези резервоари? — попита Брайс.

— Да. Биосан-4. В подходящ за пръскане разтвор.

Градът имаше погребален вид. Слънцето грееше от яркосиньото небе, но въздухът си оставаше студен. Въпреки неестествената тишина, Сара имаше непоклатимото чувство, че то идва, че е чуло и идва, и е съвсем, съвсем наблизо.

Останалите също го почувстваха. Оглеждаха се тревожно.

Сара каза:

— Нали си спомняте какво открихме, когато изследвахме тъканта на променящия формата си?

— Имаш предвид високото съдържание на въглеводороди — каза Джени.

— Да. Но не само въглеводороди, а и всички разновидности на въглерода. Много високо съдържание из цялата маса.

Обади се Тал:

— Ти ни каза нещо в смисъл, че е като петролатум.

— Не точно петролатум. Но в някои отношения напомня за петролатум — каза Сара. — Тук имаме жива тъкан, съвсем непозната, но сложна и жива. И с такова изключително високо съдържание на въглерод… Та значи, това, което се опитвам да кажа е, че тъканта на нещото прилича на органичен, метаболически активен братовчед на петролатума. Тъй че се надявам микробът на Чакрабарти да…

Нещо идва.

Джени каза:

— Ти се надяваш, че това ще разяде чудовището по същия начин както разяжда разлетия петрол.

Нещо… нещо…

— Да — отвърна нервно Сара. — Надявам се да атакува въглерода и да разруши тъканта. Или най-малкото да наруши в достатъчна степен крехкото химическо равновесие, че да…

Приближава, приближава…

— …ъ-ъ, че да дестабилизира целия организъм — завърши Сара, притисната от чувството за надвиснала гибел.

— Това ли е най-добрият ни шанс? — попита Флайт. — Наистина ли?

— Така мисля.

„Къде е? Откъде идва?“ — питаше се Сара, оглеждайки празните здания, пустите улици, неподвижните дървета.

— Вижда ми се ужасно слаб — каза колебливо Флайт.

— Наистина е ужасно слаб шанс — отвърна Сара. — Не е голям, но е единственият за нас.

Шум. Тракане, съскане, звук, от който настръхва косата.

Те замръзнаха в очакване.

Но градът отново се обгърна в мантия на мълчание.

Утринното слънце хвърляше огнени отблясъци в някои прозорци и просветваше от извитите стъклени части на уличните лампи. Черните плочести покриви изглеждаха така, сякаш бяха полирани през нощта; последните остатъци от мъглата бяха кондензирали върху тези гладки повърхности, оставяйки влажен блясък.