Дийн Кунц - Древният враг

Навън се бе зазорило.

Мъглата бе изгубила бледия си цвят. Сега блестеше, бяла-беленичка, сияеща от отразените лъчи на утринното слънце.

Флетчър Кейл се събуди на разсъмване.

Гората все още тънеше в мрак. Млечна дневна светлина проникваше надолу в снопове през отворите в зеления балдахин, образуван от гъсто преплетените клони на огромните дървета. Слънчевите лъчи бяха разсеяни, мътни от мъглата и не се виждаше почти нищо.

Беше прекарал нощта в джипа комби на Джейк Джонсън. Излезе от колата и застана до нея, ослушвайки се внимателно за шумове от преследвачи. Миналата нощ, няколко минути след единадесет часа, поел курс към тайното убежище на Джейк Джонсън, Кейл се бе изкачил с колата по пътя Маунт Ларсън, завил бе по противопожарната просека, която водеше нагоре по северните склонове на Сноутоп — и си бе навлякъл белята. На десетина метра отпред фаровете уловиха табели, поставени от двете страни на пътя; с големи червени букви на бял фон бе написано: КАРАНТИНА. Карайки прекалено бързо, беглецът едва взе завоя и видя точно пред себе си полицейска блокада. Една патрулна кола бе преградила пътя. Двама полицаи тръгнаха да излизат от колата.

Кейл си спомни, че беше чул за карантинна зона около Сноуфилд, но бе сметнал, че това важи само за другата страна на планината. Удари спирачките, съжалявайки, че поне веднъж не е обърнал внимание на новините.

Снимката му бе разпратена навсякъде. Тези мъже щяха да го разпознаят и след час щеше да се озове отново в затвора.

Изненадата бе единствената му надежда. Те нямаше да очакват неприятности. Обслужването на карантинния пост бе лесна, приспивна работа.

Пушката НК91 бе на седалката до Кейл, покрита с одеяло. Той грабна оръжието, излезе от джипа и откри огън по ченгетата. Полуавтоматичната пушка затрака и полицаите изпълниха един кратък, блуждаещ танц на смъртта, като призрачни фигури в мъглата.

Той изтъркаля телата в канавката, изтегли патрулната кола от пътя и подкара джипа през контролния пункт. После се върна и премести колата така, че да изглежда, че убиецът на полицаите не е продължил нагоре в планината.

Измина пет километра нагоре по неравната противопожарна просека и стигна до друг, още по-неравен, обрасъл път. Два километра по-нататък, на края на тази пътека, той паркира джипа в храсталака и излезе.

В добавка към НК91 имаше пълна чанта с други оръжия от килера на Джонсън, плюс 63 440 долара, които бе разпределил в седемте джоба с ципове на ловджийското си яке. Единственото друго нещо, което носеше бе фенерче и това бе почти всичко, от което се нуждаеше, защото варовиковите пещери бяха добре запасени с необходимите неща.

Последния половин километър трябваше да извърви пеша и възнамеряваше да приключи пътуването скоро, но бързо разбра, че дори с фенерче гората бе объркваща нощем, в мъглата. Почти сигурно щеше да се загуби. А щом се загубиш в пустошта, можеш да се въртиш в кръг, на метри от целта, без да разбереш колко близо си бил до спасението. Само още няколко крачки и Кейл се върна обратно до джипа, за да изчака дневната светлина.

Дори да откриеха двамата мъртви полицаи на блокадата преди настъпването на утрото и дори ченгетата да разберяха, че убиецът е отишъл към планината, нямаше да подхванат преследване преди разсъмване. Когато хайката стигнеше дотук утре, Кейл щеше да се е скрил в пещерите.

Беше спал на предната седалка на джипа. Не беше като хотел Плаца, но бе по-удобно отколкото в затвора.

Сега, застанал до колата в бледата ранна светлина, той се ослушваше за шумове от преследвачи. Не чу нищо. Всъщност и не очакваше да чуе. Съдбата не му бе предопределила да гние в затвора. Очакваше го прекрасно бъдеще. Сигурен беше в това.

Той се прозина, протегна се, после се изпика на стъблото на един голям бор.

След тридесет минути, когато стана по-светло, Кейл пое по пътечката, която не можа да открие през нощта. И видя нещо, което не бе забелязал в тъмнината: храсталаците бяха изпотъпкани. Неотдавна оттук бяха минавали хора.

Продължи предпазливо, държейки пушката в дясната си ръка, готов да застреля всеки, който се опита да го нападне.

След по-малко от половин час излезе от гората на сечището около хижата — видя защо пътечката е изпотъпкана. Покрай хижата бяха наредени осем мотоциклета, огромни Харлей Дейвидсън, всичките украсени с името ХРОМОВИЯ ДЯВОЛ.

Шайката неудачници на Джийн Тър. Не всичките. Около половината от бандата, както изглеждаше.