Дийн Кунц - Древният враг

— …от ензим, който се изработва само от мозъка на променящото формата си — каза Сара, схванала последователността на мислите на Джени.

— Точно така — продължи Джени. — Следователно… Откъснатото парче ще трябва да се съедини отново с основната маса, за да се снабди с нов запас от този жизнено важен ензим или вещество.

— Това е доста вероятно — каза Сара. — Та нали човешкият мозък произвежда ензими и хормони, без които нашите тела не могат да живеят. Защо пък мозъкът на променящото формата си да не изпълнява подобна функция?

— Добре — рече Брайс. — Какво означава това откритие за нас?

— Ако това е откритие, а не просто неправилно предположение — каза Джени, — тогава ние със сигурност можем да унищожим цялото същество, ако успеем да унищожим мозъка. Променящият формата си организъм няма да може да се раздели на части, да избяга и да продължи да живее в други въплъщения. Без тези произвеждани от мозъка важни вещества — били те ензими, хормони или нещо друго — отделните части в края на краищата ще се превърнат в безжизнена каша, точно както стана с нещото в блюдото на Петри.

Брайс сви разочаровано рамене.

— Отново сме в изходна позиция. За да имаме някакъв шанс да нанесем смъртоносен удар, трябва да установим мястото на мозъка му, обаче съществото никога няма да ни позволи това.

— Не сме в изходна позиция — каза Сара, сочейки към безжизнената слуз в блюдото на Петри, — това ни показва още нещо важно.

— Какво? — попита Брайс. Тонът му изразяваше чувство на безсилие. — Нещо полезно ли, нещо, което може да ни спаси — или просто е пак някаква фантастична информация?

Сара обясни:

— Сега знаем, че аморфната тъкан съществува в крехко химическо равновесие, което може да бъде разрушено.

Тя направи пауза, за да достигне това до съзнанието му.

Дълбоките бръчки на безпокойство по лицето на Брайс се поизгладиха. Сара продължи:

— Плътта на променящото формата си може да бъде повредена. То може да бъде убито. Доказателството е тук, в блюдото на Петри.

— Как ще използваме този факт? — попита Тал. — Как ще разрушим химическото равновесие?

— Точно това трябва да открием — отговори Сара.

— Имаш ли някакви идеи? — попита Лайза генетичката.

— Не — каза Сара. — Никакви.

Ала Джени изведнъж почувства, че Сара лъже.

На Сара й се искаше да им разкаже за плана, който й бе хрумнал, но се въздържа. Първо на първо, стратегията й предлагаше само крехка нишка на надежда. Не искаше да предизвика надежди в тях и после да ги види отново сломени. И нещо още по-важно: ако им кажеше какво е намислила и ако по някакво чудо беше открила начин да унищожи променящия формата си организъм, той щеше да чуе какво казва щеше да узнае плановете й и щеше да я спре. Нямаше място, където да обсъди безопасно идеите си с Джени, Брайс и останалите. Най-голям шанс щяха да имат, ако древният враг си остане в неведение и самодоволство.

Сара трябваше да спечели малко време, няколко часа, през които да приведе плана си в действие. Врагът бе на милиони години, практически безсмъртен. Какво бяха няколко часа за такова същество? Сигурно ще се съгласи с нейната молба. Сигурно.

Тя седна пред един от компютърните терминали, очите й пареха от умора. Нуждаеше се от сън. Всички те имаха нужда от сън. Нощта почти бе преминала. Прокара ръка през лицето си, сякаш това можеше да прогони умората. После написа: ТАМ ЛИ СИ?

ДА.

ПРОВЕДОХМЕ НЯКОЛКО ТЕСТА — написа тя, а в същото време другите се струпаха около нея.

ЗНАЯ — отговори то.

СМАЯНИ СМЕ. ИСКАМЕ ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ.

РАЗБИРА СЕ.

ИСКАМЕ ДА ПРОВЕДЕМ ОЩЕ ТЕСТОВЕ.

ЗАЩО?

ЗА ДА НАУЧИМ ПОВЕЧЕ ЗА ТЕБЕ.

ОБЯСНИ — отвърна закачливо то.

Сара се замисли за момент, сетне написа: ДОКТОР ФЛАИТ ИСКА ДОПЪЛНИТЕЛНИ ДАННИ, ЗА ДА МОЖЕ ДА ПИШЕ ЗА ТЕБ ПО-ДОСТОВЕРНО.

ТОЙ Е МОЯТ МАТЕЙ.

ТОЙ ИСКА ОЩЕ ДАННИ, ЗА ДА РАЗКАЖЕ ЗА ТЕБ КАКТО ТРЯБВА.

То върна отговор от три реда в центъра на екрана:

— ФАНФАРИ —

НАЙ-ВЕЛИКАТА ИСТОРИЯ

— ФАНФАРИ —

Сара не можеше да каже със сигурност дали то им се подиграваше или пък самомнението му бе толкова пораснало, че да сравнява собствената си история с историята на Христос.

Екранът премигна. Появиха се нови думи: ПРОДЪЛЖАВАЙТЕ С ВАШИТЕ ТЕСТОВЕ.

ИМАМЕ НУЖДА ОТ ОЩЕ ЛАБОРАТОРНО ОБОРУДВАНЕ.

ЗАЩО? ИМАТЕ НАПЪЛНО ЕКИПИРАНА ЛАБОРАТОРИЯ.

Ръцете й се бяха изпотили. Тя ги изтри в джинсите си, след което написа отговора си:

ТАЗИ ЛАБОРАТОРИЯ Е НАПЪЛНО ЕКИПИРАНА САМО ЗА НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ТЯСНА ОБЛАСТ: АНАЛИЗ НА АГЕНТИ ЗА ХИМИЧЕСКА И БАКТЕРИОЛОГИЧНА ВОЙНА. НЕ СМЕ ОЧАКВАЛИ, ЧЕ ЩЕ СЕ СРЕЩНЕМ СЪС СЪЩЕСТВО КАТО ТЕБЕ. ТРЯБВА ДА ПОРЪЧАМЕ ДРУГО ЛАБОРАТОРНО ОБОРУДВАНЕ, ЗА ДА СВЪРШИМ РАБОТАТА КАКТО ТРЯБВА.