Дийн Кунц - Древният враг

— То изведнъж стана много сговорчиво — каза Тал.

— Защото е сигурно, че каквото и да открием, няма да ни помогне да го унищожим — мрачно отвърна Брайс.

— Трябва да има някакъв начин — настоя Лайза. — Не трябва да губим надежда. Просто не трябва.

Джени изумена наблюдаваше как мишката се разтопи в късче безформена тъкан.

ТОВА Е СВЕЩЕНОТО МИ ТЯЛО, КОЕТО ВИ ДАВАМ — им каза то, продължавайки да се подиграва с тях посредством религиозни цитати.

Купчинката се набръчка и разпени, образувайки миниатюрни изпъкналости и вдлъбнатини, възелчета и дупчици. Не можеше да стои неподвижно, точно както по-голямата маса, убила Франк Отри, не можеше или не желаеше да остане в покой дори за секунда.

ВИЖ ЧУДОТО НА ПЛЪТТА МИ, ЗАЩОТО САМО В МЕН МОЖЕШ ДА ПОСТИГНЕШ БЕЗСМЪРТИЕТО. НЕ В ГОСПОД. НЕ В ИСУС. САМО В МЕН.

— Разбирам какво имате предвид, когато казвате, че то се забавлява с подигравки — рече Флайт.

Екранът премигна. Светна ново съобщение:

МОЖЕТЕ ДА ГО ПИПНЕТЕ.

Премигване.

НЯМА ДА ПОСТРАДАТЕ, АКО ГО ПИПНЕТЕ.

Никой не помръдна към потрепващото късче от странна плът.

ВЗЕМЕТЕ ПРОБИ ЗА ВАШИТЕ ТЕСТОВЕ. ПРАВЕТЕ С ТОВА, КАКВОТО ЖЕЛАЕТЕ.

Премигване.

ИСКАМ ДА МЕ РАЗБЕРЕТЕ.

Премигване.

ИСКАМ ДА НАУЧИТЕ КОЛКО СЪМ СЪВЪРШЕН.

— То е не само самоуверено; изглежда притежава добре развито собствено аз — каза Флайт.

Най-накрая Сара Ямагучи протегна колебливо ръка и докосна с крайчеца на пръста си малката топчица протоплазма.

— Не е топла като нашата плът. Студена е. Студена и малко… хлъзгава.

Малкото парче от древния враг трепна. Сара бързо отдръпна ръката си.

— Трябва да го разрежа на части.

— Да — каза Джени. — Ще ни трябват един-два тънки напречни профила за изследване под оптичен микроскоп.

— И още един за електронния микроскоп — каза Сара. — И едно по-голямо парче за анализ на химичния състав.

По компютъра, древният враг ги насърчаваше:

ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ, ДЕЙСТВАЙТЕ.

През отворената врата на лабораторията се промъкваха тънки струйки мъгла.

Сара бе седнала на работната маса, приведена над микроскопа.

— Невероятно — тихо промълви тя.

Джени бе седнала до Сара пред другия микроскоп и също изучаваше проба от тъканта на променящия формата си организъм.

— Никога не съм виждала такава клетъчна структура.

— Невъзможно е… и все пак съществува — каза Сара.

Брайс стоеше зад Джени. Нямаше търпение Джени да му покаже пробата. Разбира се, нямаше да му стане много ясно. Не би разбрал разликата между нормалната и анормалната клетъчна структура. Но въпреки всичко държеше да погледне.

Макар и учен, доктор Флайт не беше биолог; строежът на клетката нямаше да означава за него кой знае колко повече, отколкото за Брайс. Въпреки това и той едва се сдържаше да не надникне. Беше се надвесил очакващо над рамото на Сара. Тал и Лайза стояха наблизо, също така горейки от желание да хвърлят поглед на Дявола върху предметното стъкло.

Продължавайки да се взира напрегнато в микроскопа, Сара каза:

— По-голямата част от тъканта няма клетъчен строеж.

— Същото е и с тази проба — рече Джени.

— Но всяка органична материя трябва да има клетъчна структура — каза Сара. — Клетъчната структура всъщност е отличителна черта на органичната материя, необходимо условие за всяка жива тъкан, растение или животно.

— Повечето от това тук ми изглежда неорганично — каза Джени, — но разбира се, не може да е.

Брайс се намеси:

— Да. Всички знаем колко живо е то.

— Виждам клетки тук-там — каза Джени. — Не са много; няколко.

— В тази проба също — каза Сара. — Но всяка клетка изглежда съществува отделно от другите.

— Доста са раздалечени, наистина — потвърди Джени. — Сякаш плуват в море от необособена материя.

— Много гъвкави клетъчни стени — каза Сара. — Разклонено в три посоки ядро. Много странно. И заема около половината от вътрешността на клетката.

— Какво означава това? — попита Брайс. — Важно ли е?

— Нямам представа дали е важно или не — отвърна Сара, отдръпвайки се от микроскопа и мръщейки се. — Просто не зная какво да мисля.

На всичките три монитора просветна въпрос: НЕ ОЧАКВАХТЕ ЛИ ПЛЪТТА НА САТАНАТА ДА БЪДЕ МИСТЕРИОЗНА?

То им бе изпратило мостра от плътта си с големина на мишка, но не всичката бе използвана дотук за различните тестове. Половината си стоеше в лабораторната паничка на масата.