Дийн Кунц - Древният враг

Трептеше като желе.

Отново се превърна в паяк и неспокойно заобикаля в кръг из чинийката.

Стана на хлебарка и известно време тичаше напред-назад.

Превърна се в гол охлюв.

Щурец.

Зелен бръмбър с дантелена червена окраска на гърба.

Брайс и доктор Флайт седнаха пред микроскопите, а Лайза и Тал изчакваха реда си.

Джени и Сара застанаха пред един видеотерминал, където компютърът представяше в увеличен вид сканирането на електронния микроскоп. Сара бе нагласила системата на нула и я бе насочила върху ядрото на една от разпилените клетки на променящото формата си.

— Разбра ли нещо? — попита Джени.

Сара кимна, но не отмести поглед от екрана.

— Дотук мога да правя само предположения. Но бих казала, че недиференцираната материя, която очевидно представлява по-голямата част от съществото, е вещество, което може да копира всяка клетъчна структура, която пожелае; тъканта е тази, която имитира. Може да се преобразува в кучешки клетки, в заешки клетки, в човешки клетки… Но когато съществото е в покой, тази тъкан няма собствена клетъчна структура. Освен малкото разпръснати клетки, които видяхме… значи те по някакъв начин управляват аморфната тъкан. Клетките дават заповедите; те произвеждат ензими или химични сигнали, които казват на безструктурната тъкан в какво трябва да се превърне. — Следователно тези разпръснати клетки остават непроменени през цялото време, независимо каква форма приема съществото.

— Да. Така изглежда. Ако реши да се превърне например в куче и ако вземем проба от тъканта на кучето, ще видим кучешки клетки. Но тук-там, пръснати из пробата, ще срещнем тези подвижни клетки с техните разклонени в три посоки ядра и това ще ни докаже, че в действителност съществото изобщо не е куче.

— Значи това не ни дава нещо, което да помогне за спасението ни? — попита Джени.

— Поне аз не виждам такова нещо.

Късчето аморфна плът пак възприе образа на паяк. После паякът изчезна и се появиха десетки мравки, които запъплиха една през друга по дъното на чинийката. Мравките се съединиха отново и образуваха едно-единствено същество — червей. Червеят се погърчи малко и се превърна в голяма мокрица. Мокрицата стана на бръмбар. Скоростта на промените като че ли се засилваше.

— Ами мозъкът? — питаше се на глас Джени.

— Какво искаш да кажеш? — попита Сара.

— Нещото трябва да има център на разума. Сигурно паметта му, знанията, мисловните му способности не са складирани в тези разпръснати клетки.

— Вероятно имаш право — каза Сара. — Някъде в съществото трябва да има орган, аналогичен на човешкия мозък. Не същият като нашия мозък, разбира се. Много, много по-различен. Но с подобни функции. Той вероятно управлява клетките, които видяхме, а те от своя страна управляват безформената протоплазма.

С нарастващо вълнение, Джени каза:

— Мозъчните клетки ще имат поне една важна прилика с разпръснатите клетки в аморфната материя: Самите те никога няма да променят формата си.

— Най-вероятно е така. Трудно е да си представим как паметта, логичното мислене и разумът могат да бъдат натрупани в някаква тъкан, която няма сравнително устойчива, постоянна клетъчна структура.

— Следователно мозъкът ще е уязвим — каза Джени. В очите на Сара се прокрадна надежда.

Джени продължи:

— Ако мозъкът не е аморфна тъкан, няма да може да се възстанови сам, когато се повреди. Правиш дупка в него и дупката си остава. Мозъкът ще бъде повреден завинаги. Ако бъде повреден в достатъчна степен, няма да може да управлява аморфната тъкан, която образува тялото му, и тялото също ще умре.

Сара се втренчи в нея:

— Джени, мисля, че може би ти откри нещо.

Брайс каза:

— Ако можем да определим местоположението на мозъка и изстреляме няколко куршума в него, ще спрем нещото. Но как да го открием? Нещо ми подсказва, че променящото формата си пази добре мозъка си, далеч от нас, под земята.

Възбудата на Джени премина. Брайс бе прав. Мозъкът би могъл да е слабото място, но те нямаха възможност да изпробват тази теория.

Сара преглеждаше резултатите от химичния анализ на образеца от тъкан.

— Изключително разнообразен списък на въглеводороди — каза тя. — И някои от тях съвсем не са в незначителни количества. Много високо въглеводородно съдържание.

— Въглеродът е основен елемент на всяка жива тъкан — каза Джени. — Каква е разликата тогава?

— В степента — каза Сара. — Има такова изобилие на въглерод в толкова разнообразни форми…